Усмивката…
Това е сирийски „бежанец“ – вероятно инженер, ядрен физик, солист от филхармонията в Дамаск или майка с дете, който току-що е наръгал с нож петима случайни граждани и е убил четиринадесетгодишно дете в Австрия.
Седи и се усмихва.
Защото е свършил работата, за която е дошъл. Защото знае, че нищо няма да му се случи. Ще си почине малко в някое уютно и топло местенце във Виена, с халална диета, сред себеподобни и съмишленици, ще събере сили. После – може да го върнат за малко в Сирия, а може и да не го върнат. И отново – по улиците на Виена ще върти ножа и ще убива онези, които са го приели и са му платили новия „европейски“ живот.
И ще се усмихва. Ще се усмихва, защото вижда какви безотговорни, късогледи глупци са „европейските“ политици.
Това е резултатът от политиката на отворените врати – на Меркел, Макрон, Мецола, Урсула, на Европейската комисия, на Европейския парламент, на Европейската народна партия и българските им подлоги, на Алианса на социалистите и демократите и българските им подлоги, на Алианса на демократите и либералите и българските им подлоги.
Това е политиката на безконтролна нелегална миграция, на нашествие, на подмяна на населението и културния облик на Европа. Политика, налагана силово – с цензура, със смазване на свободата на словото и правото на мнение от „Дневник“, „Капитал“, „Свободна Европа“, „Клуб Z“, „Оффнюз“, БНР, БНТ, bTV, „Нова“ и други.
Запомнете ги. Запомнете това. Запомнете тази усмивка.
