Върховният касационен съд (ВКС) с Решение № 79/11.02.2026 г. по наказателно дело № 1093/2025 г. върна за ново разглеждане делото срещу Кристина Д., обвинена за причиняване на смъртта на двете ѝ малолетни деца в гр. Сандански през 2020 г. Тричленен състав на ВКС отменя решението на Софийския апелативен съд (САС) от 30.07.2025 г. и връща делото за разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.
Делото беше образувано по касационни жалби на Кристина Д. и на частния обвинител и граждански ищец Георги Т. С присъда на Окръжен съд – Благоевград подсъдимата бе призната за виновна за убийство с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвите начин на собствените ѝ деца и ѝ бе наложено наказание „доживотен затвор без замяна“. Бяха уважени и исковете на Георги Т. С решението на САС присъдата бе изменена – Кристина Д. беше оправдана за извършване на деянието по особено мъчителен начин, а наказанието ѝ бе намалено на 12 години лишаване от свобода. Намален бе и размерът на присъдените обезщетения – на по 250 000 лв. за всяко дете.
ВКС изтъква, че доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост“ е неоснователен. Според съдебната практика, броят на нанесените удари, тяхната сила и интензивност, както и естеството на причинените телесни повреди са показатели за особена жестокост. В конкретния случай на всяко от децата са нанесени над 30 удара с нож, предимно по горната част на тялото, като някои от тях са несъвместими с живота.
Съдебният състав на ВКС също така отхвърля претенцията, че наказанието е прекомерно високо заради психичното състояние на подсъдимата. При определянето на санкцията са взети предвид всички смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, положителна характеристика и психологически фактори, но не могат да се пренебрегнат тежките отегчаващи обстоятелства: високата обществена опасност на деянието, смъртта на двете малолетни деца, множеството квалифициращи признаци, многобройните удари с нож и извършването на убийството в домашна среда.
Касационният съд отхвърля и доводите на частния обвинител за процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, свързано с оправдаването за особено мъчителен начин на убийството. Според ВКС доказателствата не показват категорично, че децата са преживели продължителни и интензивни страдания, тъй като са изпаднали в безсъзнателно състояние в рамките на секунди до около минута.
Съдът приема за основателен доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като въззивният съд не е отчел пълната безпомощност на жертвите и извършването на деянието в домашна среда, което е трябвало да бъде място на сигурност и закрила. ВКС изразява несъгласие и с приложението на чл. 55 от НК, тъй като наложеното наказание под законовия минимум от 15 години води до несъразмерност между тежестта на престъплението и наказателната репресия.
ВКС връща делото на САС за ново разглеждане от друг състав с цел правилно отчитане на всички обстоятелства и пропорционалното определяне на наказанието.
