На 15 август православните християни честват един от най-големите и почитани празници – Успение на Пресвета Богородица, известен в народния календар като Голяма Богородица. Празникът е посветен на Божията майка – Света Дева Мария, която според преданието е напуснала земния си живот и се е възнесла в небесата при своя Син, Иисус Христос.
История и значение на празника
Събитието, което православната църква отбелязва на тази дата, е успението – „заспиването“ на Божията майка. Според Свещеното предание, малко преди смъртта си, Пресвета Богородица получила вест от архангел Гавриил, че скоро ще се пресели при своя Син. На третия ден след кончината ѝ, апостолите, които по чудо се събрали около нея, погребали тялото ѝ в Гетсиманската градина. Когато след три дни отворили гроба, го намерили празен – тялото ѝ било възнесено в небето.
Този празник е установен в християнската църква още в ранните векове и се чества както от православни, така и от католици. В православната традиция денят е един от дванадесетте велики Господски и Богородични празници.
Пост преди празника
Голяма Богородица предшества Богородичният пост, който започва на 1 август и продължава до 14 август. Постът е строг и включва въздържание от месо, млечни продукти и яйца, а риба се разрешава само на празника Преображение Господне (6 август).
Обреди и народни вярвания
В българската традиция Голяма Богородица е празник, свързан с плодородието, семейството и закрилата над дома. Според вярванията, Света Богородица е покровителка на майките, децата и семейството, а също и закрилница на моряците и рибарите.
На този ден се правят курбани за здраве, варят се овни или агнета, които се освещават и раздават за благословия. Хората носят в църквата плодове и хляб, които също се освещават и раздават за здраве.
В някои райони се вярва, че ако жената поиска от Богородица помощ за забременяване, тя ще я чуе. Затова бездетни жени палят свещи и се молят в този ден.
Църковни традиции
В храмовете на 15 август се извършва тържествена литургия, а иконата на Божията майка се украсява със свежи цветя. След службата вярващите се прекръстват пред иконата и се молят за здраве, защита и благополучие.
В някои български манастири – като Бачковския, Троянския и Роженския – празникът се отбелязва с многолюдни събори, които събират хиляди поклонници от цялата страна.
Имен ден
На Голяма Богородица празнуват всички с имена, свързани с Божията майка – Мария, Мариана, Марин, Маринка, Маринела, Мариян, Преслава, Преслав, Марио и др. Това е един от най-масовите именни дни в България – стотици хиляди българи отбелязват личния си празник.
Разлика между Голяма и Малка Богородица
Много хора бъркат двата празника. Голяма Богородица (15 август) е свързана с успението на Божията майка, а Малка Богородица (8 септември) – с нейното рождение.
Символика на празника
Денят символизира не смърт, а преминаване към вечния живот. В православието Успение Богородично е знак за духовно възкресение и надежда за вярващите. За българите празникът е свързан и с края на жътвата, началото на подготовката за есента и благодарността към Богородица за плодородието през годината.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
