Югозападна България е дала на парламента свои „млади надежди“, на които уж трябва да разчитаме за бъдещето на региона и държавата. Но реалността показва тревожна картина — тези хора са политически наследници с празни биографии и сериозни въпроси за морал и компетентност.
Стефан Апостолов, избран от Благоевградския район, е син на дългогодишния кмет на Симитли Апостол Апостолов. Един от най‑шокиращите моменти, показващи липсата му на подготовка, е когато излезе на трибуната и буквално сричаше, докато четеше текста, който бе подготвил. Станa за смях пред цяла България. Така симитличанинът си спечели прозвището „Сречкото“ и „Сричащия депутат“. В неговия профил в сайта на парламента графата „Професия“ и „Езици“ е празна. Това е още един знак за липса на реален професионален опит. Всички знаем, че преди да се захване с управлението на държавата, беше футболен съдия, но и там не го е бивало кой знае колко. За неуспехите му в това поприще е известен дори и извън България. Това демонстрира, че Апостолов няма базови парламентарни умения, които се очакват от народен представител. Депутат, който не може да чете от трибуната, е ясен знак, че политическата власт в региона се наследява, а не се заслужава.
Другият млад депутат е Иван Герчев, син на кмета на Разлог Красимир Герчев. Неговата позиция в парламента е ясен пример за политическа наследственост в действие. Вместо реален опит или компетентност, Герчев получи властта си благодарение на семейните връзки, което поставя под въпрос дали Югозападът се управлява от кадърни политици или просто от наследници на местната власт.
Особено тревожен е примерът с Даниел Александров от Дупница, също млад депутат от ГЕРБ‑СДС. През 2023 г. срещу него бе образувано разследване от Софийската градска прокуратура за блудство/сексуално насилие над непълнолетно лице (около 14 г.), като обвинението включва действия с цел възбуждане на полов интерес без съвкупление. В началото на 2025 г. прокуратурата поиска свалянето на депутатския му имунитет, за да може да бъде привлечен към наказателна отговорност, като Александров сам се отказа от имунитета си през февруари 2025 г.
Обвинителният акт бе внесен в съда през април 2025 г., но впоследствие Софийският апелативен съд прекрати производството и върна делото на прокуратурата заради процесуални нарушения, което означава, че процесът трябва да започне отново след поправка на обвинителния акт. Това ясно показва, че срещу депутата има сериозни обвинения и процесът още не е приключил, като въпросът за моралната му пригодност остава тежък проблем за обществото.
И тримата депутати имат празни полета в официалния сайт на парламента — „Професия“ и „Езици“ — което е още един знак за липса на прозрачност и реален професионален опит. Това не са просто административни пропуски, а индикатор, че хората, на които сме поверили законодателната власт, нямат какво съществено да покажат пред обществото.
Тези примери ясно показват как политическата система в Югозападна България функционира на принципа на родово влияние и партийни квоти, а не на реални качества и компетентност. Младите депутати, на които обществото е възложило надеждата да ни водят, се оказват просто символи на провала на политическата практика: неспособни да четат, с тежки обвинения или изцяло зависими от семейните позиции.
Време е избирателите да осъзнаят, че бъдещето на политиката в региона няма да се гради на лозунги за „млади надежди“, а на истински компетентни, морални и прозрачни хора, които заслужават доверието ни. Докато това не стане, всеки нов мандат е просто поредното доказателство, че властта се наследява, а не се печели.
