Хелоуин, отбелязван всяка година на 31 октомври, е един от най-популярните, но и най-противоречиви празници по света. За едни това е весело време, изпълнено с маскарад, сладки, тикви и забавления, а за други – чужд, дори зловещ обичай, който няма място в българските традиции. Въпреки споровете около него, Хелоуин продължава да набира популярност и в България, особено сред младите хора.
Хелоуин произлиза от древния келтски празник Самхейн, който се е празнувал в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. За древните келти това бил моментът, в който приключва лятото и започва тъмната половина на годината. Вярвало се, че тогава границата между света на живите и мъртвите се размива, а духовете на починалите могат да се върнат на земята. За да ги умилостивят, хората палели огньове и се обличали в страшни костюми, за да се предпазят от злите сили.
С идването на християнството, Църквата опитала да замени този езически празник с по-християнски – Вси светии, който се чества на 1 ноември. Вечерта преди това – All Hallows’ Eve („Вечерта на Вси светии“) – с времето се съкращава до Halloween. Така древните обреди постепенно се смесили с новите вярвания, а празникът се запазил, макар и в преобразен вид.
Най-силно Хелоуин се утвърждава в Съединените щати. Ирландските имигранти през XIX век пренасят традицията отвъд океана, където тя се развива в днешния ѝ комерсиален и забавен вид. Днес в Америка празникът се отбелязва с маскарадни костюми, украси от издълбани тикви с усмивки – т.нар. „Джак О’Лентърн“, и популярната детска игра trick or treat („пакост или лакомство“). Децата обикалят по домовете, почукват и събират сладки, а улиците, училищата и домовете се украсяват с паяжини, скелети и призраци.
Освен в САЩ, Хелоуин се празнува масово и в Канада, Ирландия, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и някои части на Западна Европа. През последните десетилетия той добива популярност и в страни от Източна Европа, включително и в България.
У нас обаче празникът предизвиква смесени реакции. Част от обществото го възприема като забавление и възможност за креативност – време за костюми, грим, тематични партита и украси. Други обаче го смятат за чужд и дори вреден празник, който няма общо с българските традиции. Противниците на Хелоуин изтъкват, че той измества Деня на народните будители (1 ноември) – дълбоко български празник, който почита духовността, знанието и будителите на нацията. Много родители и учители се опасяват, че децата възприемат Хелоуин като нещо по-важно от родните обичаи, а в същото време не познават собствената си култура.
Църквата също гледа на празника с неодобрение, тъй като корените му са свързани с езически вярвания и символика на смъртта, духове и демони. Според духовниците, той може да насажда страх и да подтиква към интерес към окултното. От друга страна, психолози смятат, че именно чрез маскарада и страховитите костюми децата преодоляват своите страхове, като се забавляват с тях в безопасна среда.
Днес Хелоуин в България се празнува основно от млади хора и деца – в училища, дискотеки, клубове и частни домове. Магазините предлагат разнообразие от костюми, тикви, декорации и сладки, а социалните мрежи се пълнят с тематични снимки. Много ресторанти и барове организират специални Хелоуин партита, а телевизиите пускат филми на ужасите в чест на празника.
Въпреки критиките, не може да се отрече, че Хелоуин се е превърнал в част от глобалната култура. За едни той е повод за забавление, за други – знак за културно влияние и подражание на Запада. Истината вероятно е някъде по средата – Хелоуин може да бъде просто празник на въображението и забавлението, стига да не забравяме собствените си корени и традиции.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
