Дупница е град в Югозападна България, административен център на община Дупница, област Кюстендил. Намира се на 40 км. източно от Кюстендил и на 70 км. южно от София. С население от 26 370 души към 31 декември 2024 г., Дупница е вторият по големина град в областта. Градът е на 33 км. от Благоевград, 40 км. от Самоков и 53 км. от Перник.
История и имена
Най-ранното известно споменаване на Дупница датира от 1451 г., когато в подробен муфасал регистър на хасове и тимари се отбелязва местен жител Радой от село Дупниджѐ. През 1499 г. немският рицар Арнолд фон Харф преминава през град Тобиница. В различни източници се срещат и имената Дупла, Дъбница, Дубница, Дупница. През 1565 г. името е записано като Дупница, а през 1578 г. – като Дупеница. През 1634 г. е документирано като Дупнеца. Академик Йордан Иванов свързва името с думата „дѹпьнъ“ – „дупчест, издълбан“.
През 1948 г. градът е преименуван на Станке Димитров в чест на местния комунистически функционер, а след кратко време е известен и като Марек. През 1990 г. историческото име Дупница е върнато.
Дупница и околностите му имат дълбоки исторически корени. В близост са следите от тракийския град Болбабрия, както и селището Секине, а в самия град и околните села са открити средновековни църкви, некрополи, римска гробница, стара часовникова кула и останки от крепости. По време на късната каменна епоха и античността районът вече е бил обитаван. Македонците и по-късно римляните завладяват региона, а по-късно важният древноримски път Виа Милитарис преминава близо до днешната Дупница.
Средновековие и Османска епоха
Дупница е част от Първото и Второто българско царство, Византия и за кратко Душановото Сръбско царство. След падането на Велбъждското деспотство градът влиза в Османската империя, като важна спирка по пътя от Константинопол към Западна Европа. В близост се намира и духовната обител Рилски манастир.
През XIX век населението се бори за културна и религиозна независимост, като през 1863 г. жителите изпращат писмо до султана, оплаквайки се от гръцкия митрополит и настоявайки за назначаване на българин. Американски мисионери посещават града през 1859 г., когато има около 10 000 жители – 6 000 българи, останалите – турци и евреи.
XX век и модерна история
След Освобождението през 1878 г. Дупница влиза в границите на Княжество България. В града се заселват българи-бежанци от Македония, създават се Македонското дружество „Единство“ и граничен пункт на ВМОРО. През 1902 г. 600 жени и деца бягат от Македония заради турски нападения.
В началото на XX век градът подкрепя Прогресивнолибералната партия. През 1904 г. тук е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като построената военна болница е сред най-старите в България. По време на Балканската война дупничани участват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Първата световна война се създава Дупнишката комуна, строят се жилища за бедни семейства и пансион за деца на загинали родители. През 1935 г. се открива първият ВУЗ – Институт за прогимназиални учители.
По време на Втората световна война над 4 000 евреи от окупираните територии са временно задържани в Дупница, преди да бъдат преместени в град Лом. Градът е бомбардиран от съюзниците през януари 1944 г., като 40 сгради са разрушени.
Релеф и география
Дупница се намира в средната част на Дупнишката котловина, между северозападното подножие на Рила, Конявска и Верила. Средната надморска височина е 530–540 м. Релефът е котловинен до нископланиниски, а в тектонско отношение територията представлява грабен, запълнен с палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа е от кристални гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Районът е сеизмичен – VII–IX степен според българското райониране.
Природа и туризъм
Близостта до Рила предлага чудесни възможности за туризъм. Паничище и Боровец са на 25–50 км., Банско – на 90 км. В района се намират минералните извори на Сапарева баня, известна с най-топлия гейзер в Европа.
Сред природните забележителности е Бистришкият водопад, разположен над с. Бистрица, на 6 км. от Дупница. Водопадът е около 35 м. висок, с множество каскади и места за отдих по екопътеката „Самоковището“. Панорамната площадка Софраджик осигурява великолепни гледки към Рила, Верила, Осоговска и Конявска планина.
Култура и архитектура
Градът има множество забележителности: църквата „Св. Георги“ (XVII в.), църквата „Покров Богородичен“, старата часовникова кула, оцелялата джамия – днес изложбена зала, и крепостта „Кулата“. В близост се намират следи от тракийската и римската култура – некрополи, могили, древноримски пътища и укрепления.
Транспорт
Дупница е важен транспортен възел – преминават европейски път E79, второкласен път 62 и ЖП линия.
Дупница съчетава богата история, стратегическо разположение, близост до планината и минералните извори, което го прави привлекателна дестинация за културен, балнео и екотуризъм.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
