Този колаж е предупреждение и зов за събуждане. Ако позволим разрушението на нашето културно и историческо наследство, какво ще остане от нас като народ? Време е да погледнем към тези картини не просто като към доказателство за деградацията, а като към стимул за действие.
В последните години свидетели сме на постепенното забравяне и разрушаване на културното и историческото наследство на България – процес, който не просто поставя под въпрос нашата идентичност, но и изгражда тъжна картина на разруха, безразличие и загуба на ценности.
Колажът, който разглеждаме, е болезнен символ на това явление. Всяко изображение в него разказва своята история, а заедно те оформят тъжната реалност на отношението ни към миналото, образованието и националните ни герои.
Разрухата в училищата
На едно от изображенията се вижда изоставен коридор, вероятно на някогашно училище, където над вратата стои надписът „Върви, народе възродени“. Сградата е в напълно изоставено състояние – обелени стени, счупени прозорци, останки от някогашно човешко присъствие. Този контраст между възрожденския идеал за просвещение и реалната картина на разрухата създава горчива ирония. Как може един народ да „върви възроден“, ако забравя своите основи – образованието?
Хвърлени книги – забравено знание
На няколко от изображенията виждаме книги, изхвърлени в контейнери. Сред тях са трудове на класически български писатели, книги за историята на България и учебници. Този акт на изхвърляне на знанието и културата символизира дълбокия упадък в отношението ни към интелектуалното наследство. Книгата, която някога е била символ на просветление и свобода, днес е сведена до боклук.
Унижението на националните герои
Образите на Васил Левски, Христо Ботев и други ключови фигури от българската история, изхвърлени в контейнери или разпилени на земята, предизвикват особено силна болка. Тези личности не просто представляват нашето минало – те са морален компас за бъдещето. И все пак, портретите им са захвърлени като ненужни вещи. Това е символично отражение на загубата на уважение към корените ни.
Графити и вандализъм
В колажа виждаме и стенописи, които са надраскани или унищожени. Графитите, които обезобразяват лицата на националните герои, показват липса на съзнание и уважение към историческите символи. Това е форма на вандализъм, която говори за културна деградация, но и за пропуски в образованието и възпитанието.
Животните – метафора за забрава
Присъствието на кози в някогашен коридор на училище е ярък символ на това как местата на знанието и прогреса са оставени на произвола. Животните се движат свободно там, където някога са вървели деца и ученици.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
