Моят род, моето родно място
“Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всяко начинание”. Това ми казваше баща ми, като бях малък, и като го питам откъде го знае, отговаря: от един негов дядо. Казвам се Кръсто Ноцков, роден съм на 27 март 2008 година в град Сандански и тук съм прекарал част от живота си. Когато бях на 2 години, аз и моите родители се преместихме в Ларнака, Кипър. Там живяхме 5 години, като след това се върнахме в Сандански.
Майка ми и баща ми се запознали покрай техен общ приятел в едно заведение. Започнали да си пишат, а по-късно и да излизат. Две години по-късно заминали в Гърция при моите баба и дядо (на баща ми родителите) за шест месеца, за да работят. Те се върнали за един месец и после заминали за Кипър. Две години по-късно се прибрали отново в България с цел тяхната сватба. Когато аз навърших 2 години, заминахме за Кипър за по-дълго време. Две години след постоянното ни завръщане в България, се роди и моят брат Георги
Майка ми Гергина е родена и израснала в Сандански. Тя е по-голямата дъщеря на моята баба и дядо. По-малката дъщеря е леля ми Весела. Тя в момента работи като медицинска сестра в София в инфекциозна болница. Майка ми е завършила в ЮЗУ „Неофит Рилски“- Благоевград, магистратура – начален учител и понастоящем работи в 1ОУ „Св. Климент Охридски“ .
Баща ми Костадин е син на дядо ми Кръсто и баба ми Николина и е по-малкият от двете им деца. По-голямото дете е леля ми Мария, която живее в София със семейството си, и развива бизнес с парти магазин там. Баща ми е учил природни науки в гимназия „Яне Сандански“ . От осем години е в Англия и сега е мениджър на строителна компания.
Баба ми (по майчина линия) също е била учителка, но вече е пенсионер. Тя е преподавала 27 години в Оздравително училище „П. Кр. Яворов“, 4 години в ПТГ Сандански и една година в ЗПГ „Климент Тимирязев“ като учител по стенография, машинопис и по икономически дисциплини. Тя е завършила в град Свищов във ВФСИ „Димитър Ценов“. Родителите на моята баба са Георги и Веселина Мървакови – вече и двамата покойници. Родени са през 1930 година. Дядо ми – Георги Илиев Мърваков е роден в с. Чифлиджик, община Демирхисар – Гърция. Сега селото се нарича Струманохори, а общината – Сидиро Кастро. Родителите му Илия и Султана Мървакови са родени, израснали и създали семейство от шест деца (четири момчета и две момичета) в Егейска Македония, разположена на територията на днешна Гърция. През 1944 година, когато Гърция е била окупирана след немско-италианската инвазия, семейството се преселва в България, по-точно в село Левуново. Придружавала ги е майката на прапрадядо ми – Велика. Нейният мъж – Димитър, е бил комита. Етимологията на произхода на фамилията е различна от това, което е преданието на близките, а именно, че Димитър се обличал по начин, характерен за комитите от района, в който живеели, заради което ги наричали и Мърваци, оттам и фамилията Мървакови.
Въпреки че разполагали с къща, голям двор и селскостопански животни, те са дошли в страната само с една каруца, в която натоварили най-нужната покъщнина и децата. Години наред работили за най-богатите хора в селото. Благодарение на своята пословична трудолюбивост, успели да изградят свои домове и всички да създадат семейства.
Майката на моята баба – Веселина Владимирова Мървакова е била родена и израснала в село Ново Кономлади. Родителите й – Костадинка и Владимир Секулови са родени в Конòмлади, село в Егейска Македония, Гърция, област Западна Македония. След Втората световна война цялото село се преселва в днешното село Ново Кономлади, община Петрич. През своя съзнателен живот те създали три деца – две момичета и момче, занимавали се със селскостопанска дейност и винопроизводство.
Помня баба ми много ясно – почина на преклонната възраст от 93 години преди година и шест месеца. Изключително трудолюбива, умееше да плете и бродира. Още пазим нейни ръкоделия и чеиз, изработен лично от нея. Тя до последно беше с бистър ум, помнеше всяко едно събитие през живота си, наизуст знаеше стихотворението за Левски и за Хаджи Димитър.
Дядо ми (по бащина линия) се казва Кръсто и е роден в Сандански. Радвам се, че нося името му- така повелява и традицията. Детството му тогава е било като на всяко друго дете, времето му минавало само в бране на тютюн. Разбира се, са си имали и забавления, като той много често е ходил на кино. Първият филм, който е гледал, е бил “Одисея” по книгата на Омир. Дядо ми е учил две години счетоводство в Икономическата гимназия в Благоевград, но впоследствие се преместил да учи в гимназия „Яне Сандански“. Завършил е на 01.05.1967 година, а след това е кандидатствал във Военното училище в Търново. Там е завършил през 1970 година. По разпределение една година е бил младши лейтенант командир на взвод в Гоце Делчев. После се е преместил в санданското поделение, като е стигнал от командир на взвод до командир на щаба на поделение. До 1980 г. е бил в Сандански, но после са го пратили в Кресна за две години като заместник- началник на щаба на полка. Той се изкачил до командир на батальон преди да се пенсионира през 1996 година. Зад гърба си дядо ми има 26 години като пехотинец.
Бащата на дядо ми се е казвал Костадин, роден е в Манджово (поновому Виногради), завършил е 10 клас, счетоводни курсове (като тогава това е било нещо престижно). Той е служил в 39-тия гоцеделчевски полк с цел предпазване на хората от бандитите в България, като е работел с него и активният деец на РМС и БКП Никола Калъпчиев. По време на Втората световна война е бил в Гърция, но не е участвал в бойните действия до последно, докато не е бил извикан в края на войната в битките в Сърбия и Гърция като окупатор. След войната са го признали за “Активен борец против фашизма и капитализма” и сега на неговият паметник пише АБПФК. Едно от големите му постижения е, че е хванал най-големия мафиот в Югославия по това време и така заслужил званието кандидат полк офицер (сега се води младши сержант). След тези негови деяние е започнал бизнес със складове, откъдето си е изкарвал прехраната.
Бащата на моят прадядо Костадин се е казвал Σταυρός (на български Кръсто). Роден е в село Виногради. Той цял живот се е занимавал със земеделие и е бил много привързан и отдаден на земята. Хора от селото казвали, че дори в дъжд е пръскал лозята. Той е имал най-голямата земя от цялото село (16 декара) и е бил един от най-заможните във Виногради. След победата на социализма той е бил кмет на селото за няколко години.
Неговият баща се е казвал Панайот (от където ù идва фамилията), а майка му се е казвала Елени (на български Елена). Бащината ù фамилия е била Нурджиева. Една от нейните сестри се е казвала Султана, която е майка на един от най-значимите български революционери – Гоце Делчев. Това е този „дядо“, с когото започнах и негови са думите в началото на есето. Оттук е родствената ми връзка с Гоце Делчев- това, което ме провокира да участвам в конкурса. За да онагледя информацията, направих и родословно дърво, а намерението ми е да го допълня с още данни впоследствие, защото написаното остава. А всяка една дума, свързана с миналото ни, винаги заслужава да бъде разказана и споделена.
Това е информацията, която знам за моя род. Родът, в който сме родени, носи със себе си богатство от история, традиции и култура. Той е като корените на дървото, които се простират в земята, осигурявайки му стабилност и храна. Също така родът определя идентичността ни, формира нашите ценности и влияе на нашите възгледи върху света. Моят род е нещо, което нося в сърцето си. Той е свързан с историята ми, с моите близки и с моята идентичност. Пазейки и уважавайки го, създавам условията, за да може да продължи да се развива и да ме обогатява. С написаното дотук се чувствам горд с моето семейство и тяхната история и с чест и гордост нося своята фамилия.
Кръсто Костадинов Ноцков
гр. Сандански
ЗПГ “Климент Тимирязев”, Х а клас
