На фона на европейската столица Брюксел, пред сградите на Европейската комисия и Европейския парламент, стотици български граждани, заедно с представители на партия „Величие“, се събраха, за да изразят своето недоволство от ширещата се корупция в България. Под звуците на химна, обградени от стотици национални знамена, протестиращите издигнаха плакати с надписи като „България е отворена врата за тероризъм и наркотици“, „Българската мафия краде бизнеса на обикновените хора“, „BULGARIA DOESN’T WANT EURO“, както и брандиран бус, паркиран пред сградите на ЕС, с надпис „BULGARIA IS HOSTAGE TO THE MAFIA!“, а отдолу – „BOYKO BORISOV / DELYAN PEEVSKI“.
Организаторите на протеста подчертаха, че целта на акцията е да се обърне внимание на европейските институции към сериозните проблеми в българското правосъдие, системната корупция и фактическата липса на разделение на властите. Според тях, мафията в България се е сраснала с управлението и действа безнаказано, като използва държавните институции за репресия и грабеж. Те изрично посочиха имена като Делян Пеевски и Бойко Борисов като символи на това срастване между политическа и икономическа власт.
Сред исканията на протестиращите бе и предупреждение към европейските институции за рисковете от твърде бързото влизане на България в еврозоната. Мнозина от тях изразиха загриженост, че въвеждането на еврото ще застраши стабилността на националната икономика и ще отслаби суверенитета на страната. Българският лев се разглежда не само като валута, но и като символ на националната идентичност и икономическа независимост, която мнозина желаят да запазят. Затова протестиращите настояват за по-внимателен и прозрачен процес, включващ широка обществена дискусия и гаранции за защита на националните интереси.
Протестиращите се обърнаха директно към институциите на ЕС с призив да не затварят очи пред случващото се в България. Те настояват за по-строг мониторинг от страна на Европейската комисия, международен одит на българската съдебна система, прекратяване на финансовото подпомагане за правителства, доказано замесени в корупция, както и отлагане на пълноправното влизане в Шенген, докато няма реформи.
По време на престоя си в Брюксел, представители на движението са провели срещи с членове на Европейския парламент и Европейската комисия. Според тях, част от депутатите са били шокирани от размаха на описаните злоупотреби, включително злоупотреба с еврофондове, медийна цензура и политически натиск върху съдии и прокурори.
Въпреки значимостта на събитието, българските национални медии почти не отразиха протеста. Това породи въпроси сред гражданите и наблюдатели за състоянието на медийната свобода в страната. Причините за това мълчание може да се обобщят в няколко основни пункта. Голяма част от водещите медии в България са в ръцете на олигарси, близки до управляващите, включително и собственици на медии, които са пряко свързани с политически партии. Не е тайна, че почти всяка голяма партия в страната разполага със свои медии или приближени такива, които често отразяват събитията с пристрастие или избирателна тишина. Журналисти често избират да не засягат чувствителни теми от страх за работата си или личната си безопасност. Има данни за пряк натиск върху редакционни екипи и журналисти от страна на политици. Протестите зад граница често се представят като маргинални, въпреки че показват мобилизация и съзнателност сред диаспората.
Този протест не е изолиран случай. Българската диаспора в Европа и по света се активизира все по-често, за да привлече внимание към проблемите в родината. От демонстрациите през 2020 година до днешни дни, тя играе важна роля в поддържането на гражданския натиск и търсенето на отговорност от институциите.
Протестът в Брюксел показа, че българските граждани – независимо къде се намират – не са безразлични към съдбата на страната си. Докато националните медии мълчат, гласовете от чужбина продължават да звучат ясно. Събитието постави на дневен ред не само въпроса за корупцията в България, но и за състоянието на демокрацията, медийната свобода, ролята на Европейския съюз като гарант за върховенството на закона и въпроса за бъдещето на българската валута. Въпросът, който остава, е: ще чуят ли в София това, което ясно се каза в Брюксел?
