На 17 юли Българската православна църква отбелязва деня на Света Великомъченица Марина – една от най-тачените светици в народния календар и в християнската традиция. Известна като закрилница на водите, огъня и гръмотевиците, тя е символ на женската сила, на смелостта, вярата и здравето. В Югозападна България и в цялата страна празникът се отбелязва с особена почит, особено в селските райони и близо до манастири и параклиси, носещи нейното име.
Коя е Света Марина?
Света Марина е живяла през III век в Антиохия – по времето на гоненията срещу християните от император Диоклетиан. Била дъщеря на езически жрец, но още като дете приела християнската вяра, възпитана от своята бавачка. Когато достигнала пълнолетие, отказала да се омъжи и да се откаже от Христос, което довело до жестоки мъчения. Била подлагана на немислими страдания – хвърляли я в огън, потапяли я във вода, рязали тялото ѝ – но тя останала непреклонна. Според житието ѝ, по време на мъченията ѝ се явил самият дявол под формата на дракон, когото тя победила с кръстен знак. Това я превръща и в духовен символ на победата на доброто над злото.
Светицата била обезглавена в името на вярата си на 17 юли, когато днес се отбелязва нейният празник.
Народни вярвания и традиции
В българската народна традиция Света Марина е сред така наречените „Горещници“ – три последователни дни, свързани с почит към природните стихии (15, 16 и 17 юли). Тя е последната от тях и най-почитана. Наричана е още „Госпожина“ и се вярва, че в нея има силата на огъня, мълнията и женското начало.
Жените на този ден не пипат игли, куки или остри предмети, за да не предизвикат гръмотевици и пожари. Не се работи, за да се избегнат болести, рани или удар от мълния. Вярва се, че Света Марина „ходи по огньовете“ и наказва онези, които не я почитат.
На места, особено в Югозападна България, се коли курбан – най-често овен или агне, в нейна чест, и се раздава хляб, мед и варено жито. Жените мажат децата с мед, за да са здрави и да не ги хващат „лоши очи“. Вярва се, че светицата е покровителка на болните и страдащите, особено на малките деца.
Света Марина в Югозападна България
В Югозападна България празникът на Света Марина се чества с особена тържественост. В селата край Благоевград, Дупница, Сандански и Перник има параклиси и оброчища, носещи нейното име, където хората отиват със семействата си, палят свещи и се молят за здраве и закрила.
Особено известен е параклисът „Св. Марина“ край село Крупник, където и тази година десетки вярващи се събраха на литургия и курбан. Местните вярват, че водата край светилището е лековита – особено при кожни заболявания и безсъние. Обичай е хората да носят нова дреха или кърпа, която оставят край параклиса като дар.
Почитана и от католици, и от източноправославни
Света Марина е почитана не само в Източноправославната църква, но и в Католическата и Арменската апостолическа църква. В много държави я наричат Маргарита Антиохийска. Нейната почит преминава граници, а храмове, посветени на нея, има в Кипър, Гърция, Италия, Русия и Ливан.
Покровителка на здравето и огнената стихия
Освен че се смята за покровителка на здравето и на децата, Света Марина е възприемана като символ на борбената жена – несломена, горяща във вярата си, огнена в убежденията си. Неслучайно в някои икони е изобразена със змия или дракон под краката си – знак за духовната ѝ победа.
Днес, когато природата също ни напомня за силата на стихията с бурите и градушките, вярата на българина намира упование в образа на Света Марина – силна, закриляща и вечна.
Нека честитим този ден на всички, които носят името ѝ – Марина, Марин, Маринела, Маринка, Марино – и им пожелаем здраве, светлина и вяра по пътя им!
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
