Прозявката е едно от най-обикновените и същевременно най-мистериозни действия на човешкото тяло. Всеки човек се е прозявал хиляди пъти в живота си – когато е уморен, когато му се спи, когато му е скучно или дори когато просто види някой друг да се прозява. Въпреки че това е толкова често срещано явление, учените и до днес не са напълно единодушни защо точно се случва.
Прозяването представлява дълбоко вдишване с широко отваряне на устата, последвано от бавно издишване. Често е придружено и от разтягане на тялото, сълзене на очите или леко напрежение в лицевите мускули. Това действие е толкова естествено, че се наблюдава не само при хората, но и при много животни – кучета, котки, маймуни, птици и дори някои риби. Това показва, че прозявката има дълбоки биологични корени и вероятно изпълнява важна функция.
Една от най-популярните теории е, че прозяването помага за охлаждането на мозъка. Когато се прозяваме, поемаме голямо количество въздух, което може да помогне за регулирането на температурата в главата. Някои учени смятат, че именно това обяснява защо се прозяваме по-често, когато сме уморени или когато мозъкът ни е претоварен. Според тази теория прозявката действа като своеобразен „вътрешен климатик“, който помага на мозъка да работи по-добре.
Друга теория предполага, че прозяването е свързано с нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта. В миналото се е смятало, че когато в организма има по-малко кислород, човек започва да се прозява, за да поеме повече въздух. По-късни изследвания обаче показват, че тази теория не обяснява напълно явлението, защото хората се прозяват дори когато нивата на кислород са нормални.
Особено интересен е феноменът на „заразителната прозявка“. Почти всеки е изпитвал ситуация, в която вижда някой да се прозява и веднага самият той усеща желание да направи същото. Това се случва дори когато човек просто прочете думата „прозявка“ или гледа снимка на човек, който се прозява. Учените смятат, че тази реакция може да е свързана със съпричастността и социалните връзки между хората. Изследвания показват, че хората по-често се „заразяват“ от прозявката на близки приятели или членове на семейството, отколкото от непознати.
Интересно е също, че малките деца под определена възраст почти не се „заразяват“ от прозявки. Това кара учените да предполагат, че явлението е свързано с развитието на социалното разбиране и способността за съчувствие към другите.
Прозяването може да бъде свързано и със състояния като умора, стрес или скука. Когато мозъкът ни се подготвя за сън или когато вниманието ни намалява, прозявката може да бъде начин организмът да се „рестартира“ и да върне концентрацията. Именно затова много хора се прозяват по време на дълги и монотонни дейности, като например слушане на скучна лекция или продължително пътуване.
Любопитен факт е, че хората се прозяват дори преди важни моменти като спортни състезания, публични изяви или изпити. Това показва, че прозявката не е само знак за сънливост, а може да бъде и начин тялото да се подготви за напрежение и повишена активност.
Макар да изглежда като дребен и незначителен навик, прозяването всъщност е сложен биологичен механизъм, който учените все още изучават. То може да бъде свързано с регулирането на мозъчната температура, със социалните взаимоотношения между хората, с нивата на внимание и дори с емоционалното състояние.
Следващия път, когато се прозяете, може би няма да го направите само защото ви се спи. Напълно възможно е мозъкът ви просто да се опитва да се „освежи“, да се охлади или да се подготви за следващото предизвикателство.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
