Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ е уникален паметник на българската култура и духовност, разположен в близост до град Земен, на североизточните склонове на Конявската планина, в началото на живописния Земенски пролом. Основан през XI век, манастирът впечатлява със своята архитектура, стенописи и обграждащи го мистични легенди.
Най-забележителният елемент на манастира е църквата „Свети Йоан Богослов“, която е единствената на Балканите с кубична форма. Тя представлява куб с дължина на страната около 9 метра и височина 7 метра, изграден от добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка. Куполът се издига върху висок цилиндричен барабан, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Тази уникална архитектура я прави обект на множество изследвания и предположения относно нейния произход и символика.
Църквата е известна със своите стенописи от XI и XIV век. Сред тях се откроява сцена, изобразяваща жена, която изковава гвоздеите за Христовия кръст – рядко срещан мотив в християнското изкуство. В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, включително на местен феодал и неговата съпруга Доя, които са едни от най-ранните портрети на български боляри с висока художествена стойност.
Около Земенския манастир витаят множество легенди. Една от тях разказва, че ако се вземе малко прашец от окото на изображение на светец в църквата, това може да изцели болните. Друга легенда свързва камък в средата на църквата със сбъдване на желания – вярва се, че докосването му носи късмет и изпълнение на съкровени мечти.
През вековете манастирът е преживял множество разрушения и възстановявания. Въпреки това, църквата остава непокътната, запазвайки своята автентичност. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май – деня на Свети Йоан Богослов, от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден ежегодно се провежда традиционен пролетен събор в чест на светеца. В началото на XX век поп Янаки Митов изгражда нова двуетажна манастирска сграда с дължина 40 метра.
На 5 март 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а манастирът – за национален музей. През 2004 година той става филиал на Националния исторически музей. Днес манастирът привлича хиляди туристи и поклонници, впечатлени от неговата богата история, архитектурна уникалност и мистични предания.
Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ е не само религиозен център, но и културно-исторически паметник, който съхранява духа и традициите на българския народ през вековете.
