Всяка година, осем дни преди Великден, българите отбелязват един от най-пъстрите и древни пролетни празници – Лазаровден. Той носи дълбока духовна символика, съчетана с живи фолклорни традиции, които са се съхранили през вековете като обреден мост между религията и народната култура.
Според християнския календар това е денят, в който Църквата почита чудото на възкресението на Лазар – близък приятел на Иисус Христос, когото Той възкресява четири дни след смъртта му. Това събитие е предзнаменование за предстоящото Възкресение Христово и носи посланието за вечния живот и божествената сила, надвиваща смъртта. На този ден във всички православни храмове се отслужва празнична литургия, а вярващите се събират, за да отправят молитви за здраве, живот и благоденствие.
В народната традиция Лазаровден е посветен на младостта, красотата и бъдещото майчинство. Това е денят на лазарките – момичета, облечени в пищни народни носии и с венци от пролетни цветя, които обикалят къщите в селото, пеят обредни песни и благославят стопаните за здраве, плодородие и късмет. Всяка песен е посветена на различен член от семейството – за момата, за момъка, за бабата, за стопанина, за децата. Със своите песни лазарките носят надежда и добри вести, а в замяна получават яйца, брашно, пари и плодове. Смята се, че дом, в който не влязат лазарки, няма да види благослов.
Обредът завършва на следващия ден – Цветница, когато се изпълнява кумиченето. Момичетата пускат венците си по течението на река или кладенец, а чийто венец изплува най-далеч, тя става кумица – символичната водачка на групата. Избраната кумица се почита като специална през цялата година и се възприема като знак на благословение и плодородие. Този обичай бележи прехода на момичето към женска зрялост и възможност за скорошно омъжване.
На този ден празнуват имен ден всички, носещи името Лазар, Лазарина, Лазо, Лъчезар, Лъчезара. Името Лазар идва от еврейското „Елеазар“ и означава „Бог е помощник“. Това е ден на надеждата, на обновлението и на вярата в чудото на живота.
Въпреки че празникът се пада по време на Великия пост, трапезата не остава бедна. Приготвят се постни ястия като зелник с лапад, сарми с ориз, варено жито, ошав и обредни питки, които често са украсени с цветни мотиви от тесто. В някои райони момичетата месят специални лазарски кравайчета, които подаряват на стопаните по време на обиколката.
Лазаровден е празник, в който личи пулсът на българската народност – с нейната дълбока почит към природата, към женската сила и съзиданието. Той е жив спомен за една хармония между духовното и земното, между вярата и традицията, между обичая и надеждата. Това е ден, в който всяка песен е молитва, всеки венец – обет, всяка крачка на лазарките – обред за здраве и благослов. И днес, въпреки времето и промените, Лазаровден остава един от най-светлите и усмихнати празници в българския календар.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
