Докато цяла България посрещна с облекчение новината за откриването на Наталия от варненското село Константиново след близо месец в неизвестност, едно друго семейство продължава да живее в мъчителна неизвестност. За Мария и Георги Георгиеви от Дупница времето сякаш е спряло в онзи февруарски ден на 2024 година, когато дъщеря им Ивана изчезва безследно.
Вече две години и половина родителите се събуждат с една и съща надежда – че ще получат обаждането, което ще сложи край на кошмара. Вместо това всеки ден носи ново чакане, нови въпроси и нова болка.
По думите на майката Мария Георгиева всяка снимка, всеки спомен и всяка вещ на Ивана връщат семейството към щастливите моменти, които са споделяли заедно. Днес те мечтаят само за едно – дъщеря им да прекрачи отново прага на дома.
Ивана изчезва през февруари 2024 година, когато е едва 17-годишна. След като напуска училище, оставя мобилния си телефон и следите ѝ се губят. Въпреки мащабните издирвателни действия, в които участват полиция, доброволци и различни институции, до момента не е открита информация, която да доведе до нейното местонахождение.
Година след началото на издирването активните претърсвания на терен бяха преустановени, а момичето беше обявено за международно издирване. Разследването продължава, но засега без резултат.
„Човек не може да спи, когато не знае детето му къде е, дали е на топло, дали е добре, дали се храни, дали е живо и здраво“, споделя майката пред БНТ. Тя признава, че всяко телефонно обаждане кара семейството да вярва, че най-накрая е открита следа.
Само преди дни тази надежда отново се появява. След сигнал за момиче, забелязано в столичен търговски център, което силно приличало на Ивана, родителите незабавно се отзовават. След проверка обаче се оказва, че момичето не е тяхната дъщеря.
Въпреки разочарованието семейството приема подобни сигнали като знак, че обществото не е забравило случая.
Родителите не спират собствените си усилия да открият Ивана. Те непрекъснато публикуват нейни снимки в социалните мрежи, както и в групи в различни европейски държави, с надеждата някой да я разпознае извън пределите на България.
„Такива напреднали технологии има и да не може да се разбере къде е изчезнал някой човек…“, казва с болка бащата Георги Георгиев.
От Районната прокуратура в Кюстендил уточняват, че наказателното производство е временно спряно поради липса на установен извършител, но издирването на момичето продължава, включително чрез международните канали за полицейско сътрудничество.
Случаят на Ивана отново поставя на дневен ред темата за изчезналите деца и необходимостта от бърза реакция. Според специалистите именно първите часове след изчезването са решаващи за успешното издирване.
От края на 2012 година в България функционира националната телефонна линия 116 000 за сигнали за изчезнали деца. Освен че приема информация денонощно и безплатно, линията предоставя и психологическа, социална и юридическа подкрепа на засегнатите семейства.
По данни на фондация „Център Надя“ всяка година на телефон 116 000 постъпват между 800 и 900 сигнала за изчезнали деца, бягства от дома, родителски отвличания и други подобни случаи. В голяма част от тях децата са откривани в рамките на няколко дни.
За семейството на Ивана обаче чакането продължава вече две години и половина. И въпреки изминалото време родителите не губят вярата, че някой ден ще научат истината и ще прегърнат отново своето дете. Надеждата остава единственото, което никой не може да им отнеме.
