Последната седмица на политическата сцена в България беше отново изпълнена с показни жестове, задкулисни игри и демонстрации на власт. В центъра на събитията бе Бойко Борисов, който открито обсъди участието на Делян Пеевски в управлението, подчертавайки зависимостта си от него.
На среща с кметове, депутати и министри от ГЕРБ, Борисов заяви:
„Аз от 20 години познавам Делян Пеевски и знам на какво мога да разчитам. И знам, че като му кажа нещо, той се съобразява, и знам, че той като ме помоли нещо, аз го изпълнявам“, каза в петък Борисов.
Тези думи ясно показват, че взаимоотношенията между двамата политици не са просто формални, а се основават на взаимни услуги и лични договорки. Борисов не се дистанцира от Пеевски, а напротив – заяви:
„С Пеевски трябва да се говори право в очите. Останалите, които искат или не искат това да се случи, да дадат друг вариант. Аз друг нямам.“
Тази позиция демонстрира, че той е готов да пренебрегне възраженията на други партии, ако това е необходимо за постигане на политическа стабилност. На практика Борисов предлага ДПС като ключов фактор в управлението, независимо от принципите или очакванията на обществото.
Реакциите на тази стъпка бяха бурни. Политическите наблюдатели подчертаха, че откритото признаване на влияние от страна на Пеевски е знак за системен проблем – зависимостите между партии и олигарси надвишават интереса на гражданите. Дори само фактът, че Борисов го обявява публично, показва, че вече няма нужда от скрити договорки – цинизмът е изнесен на светло.
Пеевски, от своя страна, остава фигура, която формално не участва в управлението, но неговото влияние е неоспоримо. Включването му в управлението, дори индиректно, подкопава усилията за реформа и борба с корупцията, които са обещавани от властите от години.
Това, което се случи през седмицата, не е просто поредната политическа драма. Това е демонстрация на системата, която функционира на принципа на взаимни услуги, а не на демократични правила и прозрачност. Борисов открито признава, че решенията не се взимат въз основа на закон или обществен интерес, а според лични договорки с Пеевски – един от най-влиятелните играчи в страната.
За обществото остава усещането, че е само публика на театър, в който цинизмът се представя за „държавническо мислене“, а задкулисните сделки – за стабилност. Реално, България се управлява от зависимости, а не от принципи. Лидерът на ГЕРБ демонстрира, че личното оцеляване и задкулисното влияние са над публичната отговорност.
Истината е тревожна: докато зависимостта между Борисов и Пеевски се изнася на светло и се превръща в норма, гражданите губят доверие в институциите, демократичният процес се обезценява, а възможността за реална промяна става все по-илюзорна. Това, което бе представено като „проект за стабилност“, всъщност е нова демонстрация на старото задкулисие – с ново лице, но със същите методи.
България заслужава повече от този политически театър. Тя заслужава лидери, които се ръководят от принципи, а не от зависимости. Лидери, които не се договарят за властта зад кулисите, а работят за хората. Докато това не се случи, обществото ще продължава да гледа същата сцена – на цинизъм, лични интереси и институционално обезценяване.
