
Днес православният свят отбелязва Възнесение Господне – един от най-светлите християнски празници, известен у нас и като Спасовден. За Църквата това е ден на духовното възвисяване, в който Христос се възнася на небето след възкресението си. Но за българския народен фолклор този ден носи още един, доста по-провокативен пласт – според разпространено поверие, жените „имат право“ да изневеряват именно на Спасовден. Зад тази на пръв поглед хумористична и дори скандална идея обаче стои сложна мрежа от древни вярвания, социални нагласи и нужда от бунт срещу строгите морални норми.
Най-известното фразеологично изражение на тази традиция е добре познатото: „Те ти, булка, Спасовден!“. То и до днес се използва, когато някой е изненадан от нещо неочаквано, често с доза ирония и примирение. Изразът обаче произлиза именно от народната представа, че на този ден нещата могат да се случат извън обичайния ред, че дори женската вярност може да бъде „поставена на пауза“. Вярвало се е, че жената получава еднократна „прощаваема свобода“, прикрита под магичността и символиката на деня.
Любопитен и малко известен елемент от това поверие е, че в някои по-древни и отдалечени селски общности съществувало разбирането, че ако една жена не може да зачене от съпруга си, има право – именно на Спасовден – да потърси мъж, от когото да забременее. Това не се е възприемало като грях или предателство, а като своеобразен „спасителен акт“, насочен към продължаването на рода. Потомството било въпрос на оцеляване, а жената – натоварена с отговорността да осигури наследник. Спасовден, с всичките си символи на преход, възраждане и „спасение“, ставал удобно оправдание за този иначе немислим акт. Така „изневярата“ в този контекст не е била проява на лична воля, а ритуално наложена жертва – в името на живота.
Подобни практики не са били официално приети, но са живели в народното подсъзнание и са се предавали чрез приказки, мълви и шеговити песни. Те свидетелстват за това колко силна е нуждата от освобождаване на потиснатите емоции, за възможността жената – макар и за един ден – да си върне контрола над тялото и съдбата си. В това отношение, поверията около Спасовден са не просто фолклорен куриоз, а своеобразна културна терапия – начин обществото да се справи с болката от безплодието, несправедливостта и стегнатите норми.
Днес, разбира се, възприемаме тези представи със смес от усмивка и недоумение. Но те продължават да живеят – в езика, в шегите, в народните песни. А зад тях остава едно дълбоко послание – че дори най-твърдите граници понякога могат да бъдат прекрачени, когато залогът е животът, любовта или човешкото достойнство.
Спасовден, както го вижда народът, е не просто религиозен празник. Той е момент на символично освобождение – ден, в който жената не е просто „булка“, а човешко същество със своите желания, страхове и право да мечтае. И ако някой каже „Те ти, булка, Спасовден!“, нека знае – това не е само шега. Това е паметта на един народ, който е умеел да скрие свободата дори там, където тя е била забранена.