Живеем във време, в което държавата и обществото ни говорят на езика на съкращенията. От сутрин до вечер слушаме за НАП, НОИ, МВР, БНБ, КПКОНПИ, БТА, БНР, ПТП, НСИ, НЗОК, БАБХ, БФС, и още десетки подобни комбинации от букви, които сякаш имат собствен живот. Толкова сме свикнали с тях, че често не се замисляме какво всъщност означават. Те се превърнаха в своеобразен код – държавен, институционален, дори народен.
Съкращенията са удобни, кратки и звучат „официално“. Но зад тях често се крие непозната бюрократична джунгла, която малцина могат да разчетат. А понякога тези три-четири букви са символ не само на организация, а и на цял начин на мислене – на държавата, в която бюрокрацията е по-позната от хората, които тя трябва да обслужва.
Да започнем от най-познатите. НАП – Национална агенция за приходите. Това е институцията, която събира данъците и следи за финансовата дисциплина. Когато чуеш НАП, обикновено не мислиш за пълното ѝ име, а просто за това, че идва време за декларации или проверки. НОИ – Национален осигурителен институт, онзи, който решава кога и колко ще вземеш пенсия, и колко ще ти платят за болничен. МВР – Министерство на вътрешните работи, познато на всички с полицейските си коли и абревиатура, която се използва като нарицателно за властта.
БНБ – Българска народна банка – сърцето на финансовата система, която печата парите и регулира банките. НЗОК – Национална здравноосигурителна каса – институцията, която плаща за лекарствата и болничните услуги, макар че мнозина я свързват по-скоро с бюрокрацията, отколкото с помощта. НСИ – Национален статистически институт – този, който брои всичко – от населението до добивите на картофи.
След това идват и онези, които трудно може да запомниш дори когато ги чуеш по новините. КПКОНПИ например – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съкращението само по себе си звучи като тест за търпение, но днес всеки българин го познава по скандали, декларации и проверки. КЗК – Комисия за защита на конкуренцията. КЕВР – Комисия за енергийно и водно регулиране. БАБХ – Българска агенция по безопасност на храните. БДЖ – Български държавни железници. БТК – Българска телекомуникационна компания. БТА – Българска телеграфна агенция, която стои в основата на всички официални новини.
Но съкращенията не са само в държавата. Народът също си има свои – създава ги, използва ги и ги обича. Колко често казваме ПТП, без да се замислим, че това е „пътнотранспортно произшествие“? Или ЛКК – „лекарска консултативна комисия“, онзи кошмар, през който трябва да минеш, за да докажеш, че си болен.
Съкращенията са навлезли навсякъде – в медиите, в интернет, в разговорите ни. БФС – Български футболен съюз, БФБ – Българска фондова борса, БАН – Българска академия на науките, БНР – Българско национално радио, БНТ – Българска национална телевизия. В образованието имаме МОН – Министерство на образованието и науката, а в отбраната – МО – Министерство на отбраната.
Има съкращения, които звучат така, сякаш са измислени от сценаристи на абсурдни сериали. Например ДАНС – Държавна агенция „Национална сигурност“ – звучи почти като име на шпионска организация от филм, а всъщност е реален играч в политиката. Или ОМБУДСМАН – не съкращение, но дума, която мнозина не могат да преведат, макар че означава „защитник на гражданите“.
Проблемът не е в самите съкращения – те са нужни, за да се говори по-бързо и ясно. Проблемът е, че с времето се превърнаха в стена между държавата и хората. Когато чуеш „свържи се с НАП“, „обърни се към НОИ“, „подай заявление до НЗОК“, усещането е, че не говориш с човек, а с абревиатура. Държавата е станала машина от букви.
В същото време много от тези съкращения звучат заплашително – не защото институцията е лоша, а защото народът вече ги свързва с бюрокрация, глоби и формуляри. НАП – страх от проверки. НОИ – безкрайни опашки. НЗОК – чакащи рецепти. МВР – контрол и санкции. Вече дори не се чудим какво означават, защото думите зад буквите не носят реално значение, а усещане.
Съкращенията станаха новият език на властта. В този език няма емоция, няма човечност, няма лице. Всичко е преведено в букви и абревиатури. Може би затова хората са започнали да измислят и свои „народни съкращения“ – като „КАТ“ (Контрол на автомобилния транспорт), което вече е станало синоним на „глоба“, или „БДЖ“ – синоним на закъснение.
Така живеем в България на съкращенията – държава, в която понякога е по-лесно да научиш какво означава НАСА, отколкото КПКОНПИ. И може би е време институциите да си спомнят, че зад всички тези букви стоят хора – данъкоплатци, граждани, пациенти, шофьори, работници.
Защото ако държавата продължи да говори на езика на съкращенията, без да обяснява какво стои зад тях, един ден хората просто ще престанат да я разбират. А когато народът престане да разбира държавата си, вече няма нужда от преводачи – тогава губим самата идея за общност.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
