Унижение на входа на Благоевград: Градското знаме в траурна позиция, защото градът ни бавно но сигурно умира!

Точно на входа на Благоевград откъм Югозападния университет „Неофит Рилски“, на ул. „Иван Михайлов“, три пилона посрещат всеки жител и гост на града. Националният флаг, европейското знаме и знамето с герба на Благоевград трябва да бъдат символ на достойнство, ред и уважение. Вместо това обаче посетителите първо виждат срамната гледка на градското знаме – спуснато в траурна позиция, изоставено и занемарено. И ако някой се пита „защо е на половина?“, отговорът стои болезнено ясно пред нас – защото Благоевград бавно, но сигурно умира.

Институциите отдавна са абдикирали от най-елементарните си задължения. Нищо не се поддържа, нищо не се следи, нищо не се поправя, ако няма лична изгода. Точно затова в рубриката „Грозни гледки“ ежедневно показваме разрухата, надявайки се, че някой там горе ще се самосезира. Но надеждата е последното, което все още се държи в този град – всичко останало се рони пред очите ни.

За пореден път за проблема сигнализира Методи Байрактарски – главен редактор и собственик на новинарските сайтове www.Yugozapad.com, www.Blagoevgrad2700.com, www.BlagoevgradskiVESTI.com и www.Intriguvashto.com.

От години именно той периодично алармира за лошото състояние на националния трибагреник, европейското знаме и знамето с герба на Благоевград. Всеки, който преминава по ул. „Иван Михайлов“, не може да не забележи поредната грозна и тъжна гледка, която Байрактарски отново показва.

„Като човек с фамилия Байрактарски, за мен знамето е символ на чест и достойнство. Вярвам, че то трябва да бъде изрядно поддържано, за да вдъхва гордост у всеки, който го види. Ако не може да се поддържа в добър вид, по-добре да бъде свалено, отколкото да оставя срамно впечатление върху града и неговите гости“, коментира той.

През годините, при управлението на последните четирима кметове на Благоевград, Байрактарски неведнъж е показвал знамената в трагично състояние. Най-занемарени и оставени без реакция за най-дълъг период те са били при управлението на Илко Стоянов, когато приоритетите бяха насочени основно към засаждане на цветя и дървета, докато символите на града буквално се разкапваха пред очите ни.

Днес, поглеждайки знамето на Благоевград да виси наполовина – изоставено, мръсно, траурно – човек няма как да не си зададе въпроса: дали то не е най-точният образ на състоянието на целия град? И ако институциите не се събудят, съвсем скоро няма да остане нито кой да поставя знамена, нито за какво да се вее това на Благоевград.