На 12 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова връчи мандат на Андрей Гюров, подуправител на Българската народна банка, да състави служебен кабинет. Целта на този кабинет беше да подготви честни парламентарни избори, насрочени за 19 април 2026 г.
Гюров е икономист с докторска степен и дългогодишен опит в академичната и финансовата сфера. Преди това е бил народен представител в 47‑ото, 48‑ото и 49‑ото Народно събрание, председател на парламентарната група на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ и активно се е включвал в политическите процеси на страната.
Въпреки обещанията за експертност и независимост, първите кадрови решения на служебния кабинет предизвикаха бурни реакции. Назначението на Стоил Цицелков шокира обществото, тъй като миналото му е свързано с шофиране след употреба на алкохол и притежание на наркотици. Европейската комисия официално съобщи, че на Цицелков е била наложена петгодишна забрана да участва в мисии за наблюдение на избори на ЕС, защото през 2020 г., при наблюдение на избори, той е нарушил Кодекса за поведение, който важи за всички членове на такива мисии на ЕС. Забраната е била в сила до 2025 г. и е публично потвърдена от Брюксел. Това постави под въпрос способността му да гарантира честността на изборите в България и ясно показа, че зад лозунгите за „честни избори“ се крият кадрови решения с явна партийна и лична обвързаност.
Назначенията на областните управители – политическа картина
Служебният кабинет назначи всички областни управители, които имат ясна връзка с ПП, партията, в която Гюров е бил активен. Това поставя под въпрос независимостта на местната администрация и неутралността ѝ при предстоящите избори.
Ето имената и партийните им профили по области:
- Благоевград – Николай Куколев, ПП
- Бургас – Добромир Гюлев, Демократична България
- Варна – Атанас Михов, ПП
- Велико Търново – Валентин Михайлов, ПП
- Видин – Иван Иванов, ПП
- Враца – Стефан Стефанов, ПП
- Габрово – Асен Даскалов, ПП
- Добрич – Асен Атанасов, ПП
- Кърджали – Здравко Тодоров, Демократична България
- Кюстендил – Кристиан Иванчов, ПП
- Ловеч – Поля Върбанова, ПП
- Монтана – Михаил Иванов, ПП
- Пазарджик – Любомир Гечев, ПП
- Перник – Георги Недев, ПП
- Плевен – Александър Йотков, ПП
- Пловдив – Владислав Попов, ПП
- Русе – Орлин Пенков, ПП
- Разград – Огнян Обрешков, ПП
- Силистра – Димитър Караджов, ПП
- Сливен – Маринчо Христов, ПП
- Смолян – Жарко Маринов, ПП
- София‑град – Вяра Тодева, ПП
- София‑област – Иван Димитров, ПП
- Стара Загора – Ива Радева, ПП
- Търговище – Радослав Бойчев, ПП
- Хасково – Гинка Райчева, ПП
- Шумен – Марин Маринов, ПП
- Ямбол – Биляна Кавалджиева‑Димитрова, ПП
От 28 назначения едва двама са с обвързаност извън ПП, което ясно показва концентрация на властта в ръцете на една политическа среда. Лозунгът за честни избори звучи декларативно пред този факт.
В политическата нестабилност и при многократни предсрочни избори България се нуждае от институции, които дават увереност на гражданите, че гласът им ще бъде честно преброен и защитен. Концентрирането на ключови административни позиции в ръцете на хора, близки до една политическа сила, поставя под въпрос тази увереност.
След като почти всички области са под управлението на хора, свързани с една и съща политическа сила, въпросът остава открит: дали тези назначения ще гарантират честни избори? Както самият Кирил Петков каза: „Направихме леко ала‑бала през президента.“ А вие как мислите?
