На 11 май българският народ отдава дълбока почит на Светите равноапостоли Кирил и Методий – духовни и културни водачи, оставили незаличим отпечатък в историята на славянството. Този ден, вкоренен още през Възраждането като значима част от празничния ни календар, е не само израз на признателност към делото на светите братя, но и символ на стремежа към просвещение, духовна свобода и културно самоопределение. Кирил и Методий са създателите на глаголицата – първата славянска азбука, чрез която Божието слово достига до славянските народи на разбираем език. Делото им надхвърля рамките на религиозната мисия – те са културни реформатори, които откриват пред славяните пътя към духовна независимост и книжовна зрелост. Заради превода на Библията на старославянски и утвърждаването на християнството сред славянските народи, те са канонизирани за светци, а през 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа наред със свети Бенедикт.
Историята на празника започва да се оформя още в началото на българското Възраждане. През 1852 г. Неофит Рилски споменава честването на светите братя в своята „Христоматия славянского язъка“. През 1857 г. българската църква „Св. Стефан“ в Цариград отбелязва празника с тържествена служба, а година по-късно, на 11 май 1858 г., учителят С. П. Иванов организира първото отбелязване в Ески Загра (дн. Стара Загора) с божествена литургия и слово за живота и делото на Кирил и Методий. Според свидетелства в Цариградския вестник, българските учители приемат братята за покровители на училищата, а тяхното дело се превръща в основа на училищните тържества. До 1863 г. 11 май вече се утвърждава като църковен празник, а след Освобождението става и общоучилищен празник, белязан от първите идеи за създаване на химн в чест на братята. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на „Върви, народе възродени“, а девет години по-късно Панайот Пипков композира музиката към него – химн, който и до днес е неизменна част от празничните чествания.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът на светите братя започва да се отбелязва на 24 май. През 1969 г. настъпва формално разделение между църковния и светския календар, което води до съществуването на два отделни празника – 11 май като църковен ден в чест на Кирил и Методий, и 24 май като светски празник на българската просвета и славянската култура. Имен ден на 11 май празнуват всички, носещи имената Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи и Методий – още една жива нишка към делото на светите братя, преплетена с личната и семейна идентичност на хиляди българи.
Славянските първоучители заемат особено място в съзнанието на нашите възрожденци, които ги припознават като духовни и културни водачи в стремежа към национално възраждане. Техният принос надхвърля пределите на България – от книжовните школи в Охрид и Преслав до културното развитие на цяла Източна Европа. Признанието, което идва от Ватикана в края на XX век, само потвърждава значимостта на тяхното дело за цяла Европа. Днес честването на 11 май ни напомня, че словото, образованието и духовността са в основата на културната ни идентичност. Почитта към Кирил и Методий не е просто жест на историческа памет, а осъзнато продължение на една мисия, която и днес ни вдъхновява да пазим езика, културата и националното си достойнство.
