На 11 май българският народ отдава дълбока почит на Светите равноапостоли Кирил и Методий – духовни и културни водачи, оставили незаличим отпечатък в историята на славянството. Този ден, вкоренен още през Възраждането като значима част от празничния календар, е не само израз на признателност към делото на светите братя, но и символ на стремежа към просвещение, духовна свобода и културно самоопределение.
Кирил и Методий са създателите на глаголицата – първата славянска азбука, чрез която Божието слово достига до славянските народи на разбираем език. Делото им надхвърля рамките на религиозната мисия. Те се превръщат в културни реформатори, които откриват пред славяните пътя към духовна независимост и книжовна зрелост. Благодарение на превода на Библията на старославянски език и утвърждаването на християнството сред славянските народи, братята са канонизирани за светци. През 1980 г. Папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа редом със свети Бенедикт.
Историята на празника започва да се оформя още в началото на българското Възраждане. През 1852 г. Неофит Рилски споменава честването на светите братя в своята „Христоматия славянского язъка“. Пет години по-късно българската църква Църква „Свети Стефан“ в Цариград отбелязва празника с тържествена служба. На 11 май 1858 г. учителят С. П. Иванов организира първото официално честване в Ески Загра, днешна Стара Загора, с божествена литургия и слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Според свидетелства в Цариградския вестник, българските учители приемат братята за покровители на училищата, а тяхното дело постепенно се превръща в основа на училищните тържества. До 1863 г. 11 май вече е утвърден като църковен празник, а след Освобождението става и общоучилищен ден. Именно тогава се заражда идеята за създаването на химн в чест на светите братя. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на „Върви, народе възродени“, а девет години по-късно Панайот Пипков създава музиката към него. И до днес химнът остава неизменна част от празничните чествания.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът започва да се отбелязва на 24 май. През 1969 г. настъпва официално разделение между църковния и светския календар. Така 11 май остава църковен празник в чест на Кирил и Методий, а 24 май се утвърждава като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
На 11 май имен ден празнуват всички, носещи имената Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи и Методий. Това е още една жива връзка с делото на светите братя, вплетена в личната и семейната история на хиляди българи.
Славянските първоучители заемат особено място в съзнанието на българските възрожденци, които ги припознават като духовни водачи в стремежа към национално възраждане. Техният принос далеч надхвърля пределите на България – от книжовните школи в Охрид и Преслав до културното развитие на цяла Източна Европа. Признанието от Ватикана в края на XX век само потвърждава значимостта на тяхното дело за цяла Европа.
Днес честването на 11 май ни напомня, че словото, образованието и духовността стоят в основата на българската културна идентичност. Почитта към Кирил и Методий не е просто жест на историческа памет, а продължение на една мисия, която и днес вдъхновява поколенията да пазят езика, културата и националното си достойнство.
