Днес отбелязваме 126 години от смъртта на капитан Петко Войвода – един от най-великите български революционери и защитник на тракийските българи.
Капитан Петко Войвода, с рождено име Петко Киряков Калоянов, е роден на 18 декември 1844 г. в село Доганхисар, Западна Тракия (днес в пределите на Гърция). Произхожда от заможно семейство, но още от ранна възраст се сблъсква с османските репресии над българското население. Още като юноша е свидетел на зверствата, извършени от турските власти, което го подтиква да посвети живота си на борбата за свобода.
На 17-годишна възраст Петко събира малка чета и започва борба срещу османските насилници. Първият му сблъсък с турските власти е свързан с отмъщение за смъртта на негов приятел, убит от турци. Това събитие бележи началото на дългогодишната му въоръжена съпротива.
През годините чета му нараства и добива сериозна слава сред местното население. Петко Войвода не е просто обикновен хайдутин – той е стратег, който умело организира нападения срещу османските власти и защитава местните българи от грабежи и издевателства.
Един от ключовите моменти в живота на Петко Войвода е срещата му с Джузепе Гарибалди – известния италиански революционер, борец за национално обединение на Италия. Това се случва в периода, когато Петко заминава за Европа, за да търси подкрепа за българското освободително движение.
Гарибалди вижда в младия българин потенциален водач и му помага с военна подготовка. Под негово ръководство Петко Войвода усвоява тактики за партизанска война, които по-късно прилага в борбата си срещу османските поробители.
След завръщането си в Тракия Петко Войвода сформира голяма въоръжена чета, която през 1867-1878 г. активно действа срещу османските сили. Четата му наброява десетки, а в някои моменти стотици бойци, които се борят за защитата на местното население. Петко Войвода е известен със своята хуманност – той не воюва срещу мирни граждани и не ограбва населението, за разлика от някои други хайдушки групи.
През Руско-турската война (1877-1878 г.) капитан Петко Войвода активно съдейства на руските войски и формира Българска доброволческа дружина, която се бие рамо до рамо с руснаците срещу османците. За тази си дейност е удостоен със званието „капитан“ лично от руския император Александър II.
След Освобождението на България през 1878 г. капитан Петко Войвода се установява във Варна. Въпреки че Тракия остава извън пределите на свободна България, той продължава да се бори за правата на българите там. Участва в дейността на тракийските революционни организации и настоява за справедливост за тракийските бежанци.
През този период обаче е подложен на гонения от новите власти в Княжество България. Политическите му убеждения и подкрепата му за Русия го правят неудобен за част от българските управляващи, което довежда до маргинализацията му в обществения живот.
Животът на капитан Петко Войвода завършва на 7 февруари 1900 г. във Варна. Той умира в бедност, забравен от голяма част от политическите си съмишленици, но уважаван от народа. Неговият принос за свободата на българите в Тракия остава непреходен.
Днес капитан Петко Войвода е признат за един от най-великите български революционери. В негова чест:
- Има паметници в Смолян, Хасково, Варна, София и Доганхисар.
- Българската национална телевизия създава телевизионния сериал „Капитан Петко Войвода“ през 1981 г., с актьора Васил Михайлов в главната роля.
- Неговото име носят улици, училища и читалища в България.
Капитан Петко Войвода остава символ на непреклонната борба за свобода и справедливост. Днес той е почитан като национален герой и защитник на българите в Тракия.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
