
Историческият контекст на Освобождението
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската война (1877-1878). Този договор предвижда създаването на автономно Княжество България върху голяма част от етническите български територии, като това е първата реална стъпка към възстановяването на българската държава след петвековно османско владичество.
Българският народ дълго е страдал под чуждото иго, но чрез поредица от въстания, културно-просветна дейност и международна подкрепа, успява да привлече вниманието на Великите сили към своето положение. Въстания като Априлското въстание от 1876 г. и героичната съпротива на българите по време на Освободителната война изиграват ключова роля за освобождението.
Руско-турската война (1877-1878) и Българското участие
Руско-турската война започва през април 1877 г., когато Русия обявява война на Османската империя с цел да защити балканските народи и да установи свое влияние в региона. В хода на войната българското население взема активно участие, като организира доброволчески отряди – известните Български опълченци.
Ключови битки и моменти в Освободителната война
- Превземането на Никопол и Свищов – юни 1877 г.
- Епичните боеве при Шипка – август 1877 г., когато българските опълченци заедно с руските войски спират настъплението на турците.
- Обсадата и падането на Плевен – ноември-декември 1877 г., което отваря пътя за руското настъпление към София.
- Освобождението на София, Пловдив и Одрин – януари 1878 г.
На 3 март 1878 г. в Сан Стефано (днешен Йешилкьой, Турция) Русия и Османската империя подписват мирния договор, който предвижда създаването на голяма българска държава. Въпреки че последвалият Берлински договор (юли 1878 г.) сериозно ограничава територията на България, 3 март остава символ на националния идеал за единение и свобода.
3 март като Национален празник на България
Въпреки че още в края на XIX век българите започват да почитат 3 март, той официално е обявен за национален празник на страната през 1990 г. Днес денят се отбелязва с различни тържества, военни церемонии и поклонения пред паметниците на освободителите.
Как се празнува 3 март днес?
- Официални чествания в цялата страна – В столицата София се провежда тържествена заря-проверка, в която участват държавни лидери, военни формирования и граждани.
- Поклонение на връх Шипка – Хиляди българи изкачват връх Шипка, за да почетат паметта на героите, защитавали прохода.
- Цветя и венци пред паметниците на Освобождението – В цялата страна се организират церемонии пред паметници, свързани с Освободителната война.
- Празнични концерти и прояви – Културни събития, изложби и прожекции на исторически филми допринасят за патриотичния дух на празника.
Значението на 3 март за българите днес
3 март не е просто дата в календара, а символ на борбеността и свободолюбието на българския народ. Това е ден, който ни напомня за жертвите, дадени за независимостта на страната, и за важността на националното единство.
Въпреки историческите дебати около Санстефанския договор и неговите последици, за българите тази дата остава свещена. Тя е повод за гордост, но и за размисъл върху бъдещето на България и необходимостта да пазим и развиваме своята държава.
Честит 3 март, Ден на Освобождението на България!
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS