
На 12 декември отбелязваме 86 години от рождението на великата българска актриса Невена Коканова. Родена през 1938 година в Дупница, тя оставя дълбока и незабравима следа в българското кино и театър, превръщайки се в една от най-емблематичните личности на изкуството у нас.
Кариерата на Невена Коканова започва през 1957 година, когато тя дебютира във филма „Години за любов“ и става част от трупата на Ямболския драматичен театър. С изключителния си талант и харизма тя успява бързо да се утвърди като една от водещите фигури в българското кино. Нейните роли са не просто персонажи, а образи, които запечатват душевността и сложността на женската природа.
Сред най-запомнящите се роли на Невена Коканова са Ирина в „Тютюн“, Лиза в „Крадецът на праскови“, Неда в „Отклонение“, Герда в „С дъх на бадеми“ и Тинка в „Момчето си отива“. Тези филми не само утвърждават нейния статут на първата дама на българското кино, но и остават вечни в паметта на зрителите. През 1969 година тя излиза извън пределите на България, като участва във филма „Галилео Галилей“, режисиран от италианката Лилиана Кавани.
През своята дълга и успешна кариера Невена Коканова получава редица престижни отличия. През 1976 година печели наградата „Златна камера“, през 1995 година е удостоена с награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци, а през 1999 година получава орден „Стара планина“ първа степен – най-високото държавно отличие.
Въпреки успехите си в киното, Невена Коканова винаги е вярвала, че театърът е истинската ѝ любов. „Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът“, казва тя. За нея сцената е място, което дава смисъл на живота ѝ и разкрива истинската същност на един артист.
Невена Коканова си отива от този свят през 2000 година, но нейното изкуство и магнетично присъствие остават вечни. На 12 декември от 11:00 часа във фоайето на Театъра ще бъдат поднесени цветя пред бюст-паметника ѝ – жест на признателност към една велика жена, която продължава да вдъхновява с таланта и личността си. Нейният принос към българската култура остава незабравим, а споменът за нея живее в сърцата на поколения българи.