На 12 декември се навършват 87 години от рождението на една от най-големите и обичани български актриси – Невена Коканова, родена през 1938 година в Дупница. Името ѝ остава завинаги вписано в историята на българското кино и театър като символ на финес, талант и неподправена чувствителност.
Актьорската ѝ кариера започва през 1957 година, когато прави своя дебют във филма „Години на любов“. По същото време влиза и в трупата на Ямболския драматичен театър, където започва да изгражда сценичното си присъствие. През следващите десетилетия Коканова се превръща в лице на едни от най-запомнящите се женски роли у нас. Ирина от екранизацията на „Тютюн“ (1962), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964), Неда от „Отклонение“ (1967), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) и Тинка от „Момчето си отива“ (1972) остават живи в съзнанието на поколения зрители.
През 1969 година талантът ѝ преминава и границите на България, когато е поканена да участва във филма „Галилео Галилей“ на голямата италианска режисьорка Лилиана Кавани. Утвърдена като водеща актриса, Коканова печели множество отличия, сред които престижната „Златна камера“ през 1976 година, а през 1995 година получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци. През 1999 година е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен – най-високото държавно отличие.
Нейната любов към сцената остава водеща през целия ѝ живот. „Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е друг свят, в който би могъл да съществуваш или не, там действат други принципи и закони на ползването на един творец. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми“, споделя самата Коканова.
Невена Коканова ни напуска през 2000 година, но нейното присъствие остава живо чрез ролите ѝ, които продължават да вдъхновяват и днес.
