Нахално, обидно и дълбоко унизително – така можем да определим изказването на председателя на парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов, който си позволи да заплаши младите лекари в България, че ако не приемат мизерните условия на труд, ще бъдат заменени с чуждестранни медици, готови да работят за „500 долара щастливи“.
По време на среща със здравната комисия, където бъдещи лекари настояваха за справедливи възнаграждения, Йорданов демонстрира грубо неразбиране на реалностите в здравната система и пълно пренебрежение към човешкия труд и достойнство. Вместо конструктивен диалог, бъдещите медици чуха цинични реплики като: „Отидете в Италия, платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук“.
„Отидете в Италия, платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата“.
Такава арогантност не просто показва липса на елементарно уважение към лекарската професия – тя е симптом на дълбоко морално разложение в политическата класа. Да противопоставиш младите лекари на „вносни работници“, готови да работят евтино, е не просто обидно – това е предателство към собствените граждани и към българското здравеопазване.
Вместо да мисли как да задържи кадрите, които тази държава е обучила с обществени средства, Йорданов предлага да ги замени с по-евтини – все едно става въпрос за сменяеми части в евтина фабрика, а не за хора, които спасяват човешки животи.
Да наречеш „нереалистично“ искането на специализантите да получават нормални възнаграждения в съответствие с труда и отговорността, която носят, е подигравка не само към тях, а към всеки българин, който е чакал с часове за преглед, операция или спешна помощ в претоварена болница. Защото когато няма лекари, няма и здравеопазване. Това не е икономика – това е катастрофа.
Опитите да се оправдае скандалът с „извадени от контекста думи“ са още по-жалък опит за бягство от отговорност. Контекстът е ясен: политик, който не вижда проблем в това държавата да се превърне в евтин работодател на вносни лекари, докато собствените ѝ кадри бягат зад граница.
Какъв пример даваме на тези, които все още вярват, че си струва да останат тук и да се борят? Какво послание изпращаме на младежите, които избират да не заминат, въпреки всичко? Явно отговорът е: „Няма място за вас, щом не искате да работите мълчаливо за трохи.“
Но най-страшното е, че това дори не е изолиран случай.
Изказването на Йорданов не е просто лична позиция – то е отражение на цялостното отношение към здравната система в последните 30 години. Болниците са търговски дружества, лекарите – работници на конвейер, а пациентите – клиенти в бедстващ пазар.
Докато държавата продължава да абдикира от задълженията си, докато политиците сипят презрение вместо решения, България ще продължи да губи не просто лекари – ще губи бъдеще.
