На 10 октомври 1989 г. едно момче в 10 клас усеща не просто вкуса на младежките години, а духа на едно време, което предстоеше да се промени завинаги. Това момче днес е председател на Общински съвет – Дупница, Костадин Костадинов, и си спомня началото на прехода – онзи исторически момент, когато цяла България обърна поглед към Запада. Към Свободата.
„На 10.10.1989 г. бях ученик в 10 клас. Имах един чифт дънки и един лъскав каталог на Некерман. Това бяха просто дънки и обикновен, но цветен и лъскав каталог. Направо бях гъзар! Колко други ученици имаха дънки и некерман?!
И гледахме със завист, но и респект, към тази чужда земя, наречена просто Запад. Където хората караха Мерцедес, имаше шарени и вкусни дъвки, и не се редеха на опашки за хляб по два часа. Дънките пък бяха работно облекло, а каталозите на Некерман ги оставяха в пощенските кутии…
Но, най-важното – имаше Свобода! Свобода на словото, Свобода на действието, Свобода на избора!
Тогава, през 1989, всички искахме да бъдем като хората на Запад. Всички!
После падна Стената. Много роднини и приятели тръгнаха към този Запад. Аз останах, но пък ходих на екскурзии. Вярно, за гръцка виза чаках шест часа. А в самата Гърция ние, българите, бяхме в редичката някъде между албанци и индианци.
После българският лев заболя и за да не умре го вързахме за марката.
После влязохме в НАТО. И вместо да даваме пари за патрони, давахме ги за пенсии.
После влязохме в ЕС. Купих си Ауди. Вярно, че беше произведено през 1989 г., но АУДИ. И си спомних за онези дънки и онзи Некерман, които имах тогава.
Паднаха визите. Увеличиха се значително парите. На Гърция вече ходим да почиваме, а не да берем портокали…
Днес мечтата е завършена!
Ние, българите, ставаме пълноправни членове на най-богатата, най-добре живеещата общност от хора на Планетата.
Това ще остане за нашите деца. Да растат щастливи и спокойни!
Честито на всички българи.
Ще потърся някъде онзи стар, избелял Некерман.“
Думите му докосват поколения. От дънките, които някога са били символ на западната мечта, до днешното членство в Шенген и пълноправното участие на България в европейското семейство — историята на страната ни е и лична история на всеки от нас. История на промяна, на преодолени бариери и сбъднати мечти.
