С дълбока тъга семейството и близките на Иво Христов съобщиха, че младият писател е починал на 16 юли – в деня, в който трябваше да навърши 24 години.
Иво Христов беше вдъхновение за хиляди българи. Диагностициран още като дете с рядкото заболяване неврофиброматоза тип 2, той прекара последните 12 години в постоянна битка със здравето си. Болестта постепенно му отне слуха, говора и подвижността, но не и духа, волята и таланта.
През годините Иво претърпя над 20 операции в България, Русия и Италия. Въпреки болките и ограниченията, той не спря да твори – написа и издаде редица книги, с които вдъхновяваше хората да вярват, да мечтаят и да се борят.
„Вместо да празнуваме 24-тия му рожден ден…“
В трогателно послание, публикувано от майка му във Facebook, близките съобщават за тежката загуба:
Скъпи приятели,
С натежало сърце споделяме, че днес Ивчо стана звездичка. Вместо да отпразнуваме 24 години живот, се прощаваме с него. Болката е неописуема. Трудно е да повярваме, че го няма. Сърцата ни са натежали, а думите – безсилни.
Ивчо беше светлината в живота ни. Повече от син и брат – той беше душа с необикновена сила, доброта и дълбока човечност. До последно се бореше с достойнство и мисъл за другите. Остави след себе си обич, вдъхновение и една тиха доброта, която ще живее вечно – в думите му, в делата му, в онова, което е дал на всеки от нас.
Кампанията, която водехме заедно, ще бъде доведена докрай с уважение към желанието му – събраните средства ще бъдат дарени на други деца в нужда. Това беше негова мечта – да помага, дори когато сам имаше нужда от помощ.
В следващите дни ще споделим повече информация за поклонението и погребението.
Благодарим ви за всяка дума, за подкрепата, за молитвите, за споделената тъга. В този тежък и мълчалив момент, вашата близост ни дава сили.
С обич и мъка,
Семейството на Ивчо
Иво Христов написа и издаде близо десет книги – сред тях „Светлината в живота ни“, „По пътя към мечтите“ и „А можехме да бъдем“. В тях той не просто разказваше истории, а предаваше силата на надеждата, въпреки страха и болката. Книгите му са огледало на една необикновена душа, която въпреки изпитанията остана смирена, вдъхновена и истинска.
Смъртта на Иво Христов е огромна загуба не само за близките му, но и за цялото общество. Той беше символ на борбеност, доброта и вяра. Пример, че животът има смисъл дори в най-трудните моменти.
Поклон пред паметта му.
