Началото – малък параклис, който ражда голямо дело
Историята на днешния храм „Св. Иван Рилски“ в Кресна започва още през 30-те години на XX век, когато тогавашното село Крива ливада (преименувано през 1934 г. на Гара Пирин) постепенно се разраства. В онези години молитвите на хората се събирали в малкия параклис „Св. Георги“, издигнат при военните гробища. Но с увеличаването на населението и на значението на района този параклис вече не можел да побере общността. Чувството, че селото се нуждае от по-голям, истински енорийски храм, започнало да става все по-силно. И така се ражда идеята не просто за църква, а за църква-паметник – храм, който да пази и духовността, и паметта за военните събития, оставили трайна следа в долината на Струма.
Голямото събиране на средства – дарители от България и Европа
Църковното настоятелство предприема смелата стъпка – събиране на средства за построяване на нов храм. И тук започва една от най-впечатляващите страници от неговата история. Писма с молба за дарения били изпратени не само в България, но и до роднините на загиналите войници, лекувани и починали във Втора армейска болница – българи, англичани, французи, немци и италианци.
Това превръща бъдещия храм в международно дело на паметта. Средствата започват да пристигат от Светия синод, Българската православна църква, чужди дипломатически мисии, както и от множество частни лица. В онези трудни времена хора от различни религии и народности се обединяват около една кауза – да има място, което да почита техните загинали близки. Строителството е поверено на Крум Цеков от Земен, спечелил конкурса с оферта от 340 000 лева – сериозна сума за епохата.
Строежът, архитектурата и вътрешното богатство на храма
Строителните работи започват през 1939 г. и само две години по-късно – на 1 ноември 1941 г. – храмът е тържествено осветен. Църквата впечатлява с размерите си: 25 метра дължина и 13 метра ширина – внушителна постройка за тогавашното малко населено място.
Архитектурно това е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна базилика със свод, която съчетава традиционната българска храмова линия с модерния дух на времето. Вградената западна камбанария се издига на 16 метра, а широкото каменно стълбище към входа създава усещане за величественост. Прозорците – сводести и квадратни – пускат естествена светлина, която меко осветява вътрешността.
Иконостасът е изработен от майстора резбар Петър Кушлев, който поставя висока летва за качество – масивно дърво, прецизна дървена резба, богата, но не претрупана орнаментика. Сцените и лицата, вплетени в резбата, следват духа на Дебърската школа – една от най-ценните художествени традиции по нашите земи.
Повечето икони са дело на известния дебърски иконописец Апостол Негриев Фръчков от Галичник – майстор, известен с дълбокия си усет към светлината и човешките лица. През 1980 г. храмът е изцяло изписан от художника Борислав Божинов от Сандански, който пренася върху стените богата библейска символика и мек колорит.
Под храма се намира костница – особено място, където се съхраняват останките на войници, погребани в района. До нея се стига по вътрешно стълбище – символичен път надолу към паметта и нагоре към духовността.
Свещениците и живата традиция – хората, които поддържат огъня на вярата
Историята на храма е и история на неговите свещеници – хора, които през десетилетията са пазили и развивали духовния живот в Кресна. Първият свещеник е отец Димитър Попов. След него през годините служат Христо Джоков от Горна Джумая, Христо Рашков, Илия Костадинов Илиев от Горна Брезница, Атанас Махлелиев – преселник в Гара Пирин, а по-късно Стоян Атанасов Махлелев и от 2000 г. – отец Крум Лъджов от Влахи и отец Георги Танчов от Долна Градешница.
Всеки от тези духовници оставя своята следа – било чрез ремонт, чрез организация на празници, чрез проповед, чрез подкрепа в труден момент. Благодарение на тях храмът никога не се превръща в музей, а остава живо място, в което хората търсят и намират утеха.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
