Историята на човечеството е изпълнена с велики строежи, смели идеи и амбициозни проекти, които са променяли света. Но понякога зад грандиозните постижения се крият и провали – трагедии или разрушения, които показват колко крехки могат да бъдат дори най-впечатляващите творения на човека. Именно с една такава история започва новата поредица на Yugozapad.com, посветена на големите инженерни провали. Всяка седмица ще разказваме за случаи, в които огромни амбиции са се сблъскали с реалността – от рухнали мостове и паднали сгради до морски и авиационни катастрофи.
Първата история ни връща повече от две хилядолетия назад – към съдбата на Colossus of Rhodes, едно от чудесата на древния свят и един от първите големи строителни проекти, които завършват с драматичен провал.
След успешната защита на остров Rhodes от обсадата на владетеля Demetrius I of Macedon през 305 г. пр.н.е., жителите на града решили да издигнат огромен паметник в чест на своя покровител – бога на слънцето Helios. Решението било символично – Родос искал да покаже на целия древен свят силата и независимостта си.
Изграждането на статуята било поверено на гръцкия скулптор Chares of Lindos, ученик на известния Лизип, известен със своите реалистични скулптури. Строежът започнал около 292 г. пр.н.е. и продължил приблизително 12 години. За времето си това бил изключително сложен инженерeн проект. Огромна каменна основа била изградена на пристанището, върху която постепенно се издигала бронзовата фигура. Вътрешността на статуята била подсилена с железни конструкции и каменни блокове, които давали стабилност на гигантската фигура.
Когато бил завършен, Колосът от Родос достигал приблизително 30–33 метра височина – колкото съвременна десететажна сграда. Това го правело близък по размер на Статуята на свободата в Ню Йорк, макар и със значително по-ниска основа. Пътешественици, търговци и моряци, които пристигали на острова, виждали огромната статуя още отдалеч и тя бързо се превърнала в символ на мощта на Родос. Заради внушителните си размери и впечатляваща изработка Колосът бил включен сред Seven Wonders of the Ancient World.
Конструкцията била изключително сложна. За изработката на статуята използвали големи количества бронз и желязо – според Филон Византийски около 15 тона бронз и 9 тона желязо, а реалното количество вероятно било значително повече. Харес използвал техника на леене с големи глинени форми и восък, а после изливал разтопения бронз в готовите кухини, за да се образуват отделните части на тялото. За да се стигне до върховете на статуята, около Колоса бил изграден изкуствен хълм и рампа, която позволявала на работниците да продължат монтажа – в първите години от строежа статуята всъщност била напълно „захлупена“ в земя и изглеждала скрита.
Колосът представлявал Хелиос с бронзова кожа, отразяваща слънчевата светлина, а лицето, вероятно вдъхновено от Александър Велики, излъчвало божественост. Долното тяло било цялостно и неразделно, като тежестта се разпределяла през основата. Някои археологически находки, открити през 1932 г., показват статуя с протегната ръка, държаща вероятно факел, или с ръка на ханша – подобни детайли вдъхновили и дизайна на Статуята на свободата.
Но славата му продължила изненадващо кратко. Само около половин век след построяването, през 226 г. пр.н.е., силно земетресение разтърсило острова. Градът бил тежко засегнат, а гигантската статуя не успяла да издържи на трусовете. Конструкцията се пропукала и Колосът рухнал, като се счупил в областта на коленете и огромните бронзови части се разпръснали на земята. Според хроники, падането разрушило дори около 30 сгради в града.
За древните жители на Родос това било огромен удар. Статуята била не само паметник, но и символ на тяхната сила и независимост. Според историческите източници владетелят на Египет Ptolemy III Euergetes предложил да помогне за възстановяването на Колоса, но жителите на Родос отказали, следвайки пророчество, според което боговете не желаели статуята да бъде издигната отново.
Така останките на гигантската фигура останали на земята векове наред. Дори паднал, Колосът продължавал да впечатлява хората. Древният географ Strabo описва как посетителите се удивлявали на огромните бронзови пръсти и масивните части на статуята, които лежали на земята. Според някои хроники те били толкова големи, че малко хора можели да обхванат един пръст с ръце.
През VII век, когато островът бил превзет от арабски войски, останките на Колоса били окончателно демонтирани и продадени като метал, пренасяни с около 900 камили. Така изчезнало едно от най-великите произведения на древната инженерна мисъл.
Историята на Колоса от Родос показва нещо, което човечеството научава отново и отново през вековете – колкото и грандиозна да е една идея, тя винаги остава уязвима пред природата и собствените ограничения на технологиите. Именно подобни истории – за смели проекти, които завършват неочаквано – ще бъдат разказвани всяка седмица в новата рубрика на Yugozapad.com.
В следващите статии ще си припомним още знакови случаи – от потънали кораби и катастрофирали самолети до рухнали мостове и амбициозни технологии, които не са успели да променят света така, както е било замислено.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
