На 7 май България отбелязва Деня на радиото и телевизията – дата, свързана с 7 май 1895 година, когато руският учен Александър Попов представя първия радиоприемник. Празник, който би трябвало да бъде символ на свободното слово, новите идеи и възможността талантът да достига до хората.
Реалността обаче днес изглежда съвсем различно.
Голяма част от българските радиа и телевизии отдавна са се превърнали в затворен кръг, в който място намират едни и същи изпълнители, едни и същи „звезди“ и едни и същи имена, зад които стоят сериозни финансови интереси. Вместо да търсят нови лица и да подкрепят млади таланти, много медии предпочитат сигурния модел – платени ротации, договорки с музикални компании и съдържание, което носи печалба.
Млади изпълнители с талант има. Има и качествена музика. Но когато нямаш връзки, бюджет или голяма компания зад себе си, пътят към ефира често остава затворен. За мнозина радиото и телевизията вече не са място, където талантът пробива, а система, в която всичко се върти около интереси и пари.
И точно тук идва голямата промяна – интернетът. Днес хората вече не чакат телевизията да им каже какво да гледат или радиото какво да слушат. Публиката сама избира кого да подкрепи. Един артист може да стане известен без нито едно излъчване в национален ефир, ако хората харесват това, което прави.
Затова и влиянието на традиционните медии вече не е същото. А онези, които продължават да плащат за присъствие и изкуствена популярност, може би трябва да си дадат сметка, че истинската оценка не идва от платения ефир, а от реалната подкрепа на хората.
