На 21 май православната църква почита светите равноапостоли Св. св. Константин и Елена – един от най-обичаните и почитани празници в българския календар, свързан с вярата, традициите и силата на християнството. Денят е изпълнен с духовност, народни обичаи и почит към двама от най-значимите личности в историята на християнската религия – император Константин Велики и неговата майка Елена.
Според историческите сведения император Константин Велики е владетелят, който променя съдбата на християнството. Именно по негово време гоненията срещу християните са прекратени, а вярата получава свобода и признание в Римската империя. Смята се, че той е първият римски император, приел християнството и подпомогнал разпространението му в Европа и света. Неговата майка – Света Елена – също остава завинаги в историята с поклонническото си пътуване до Йерусалим, където според преданията открива Христовия кръст.
В България празникът се свързва не само с църковната традиция, но и с едни от най-мистичните народни обичаи – нестинарските танци. В някои райони на Странджа и до днес се пази древната традиция нестинари да танцуват боси върху жарава с икони на светците в ръце. Хората вярват, че това носи здраве, плодородие и закрила от беди. Тези ритуали съчетават християнски и древни езически елементи и продължават да будят интерес както у българите, така и у чужденците.
На този ден имен ден празнуват всички с имената Константин, Костадин, Коцe, Кънчо, Елена, Еленко, Елка, Лена и производните им. В много домове празникът се отбелязва с богата трапеза, събиране на близки и пожелания за здраве и благополучие.
Празникът на Св. св. Константин и Елена носи силно послание за вяра, устойчивост и духовна сила. Това е ден, който напомня за значението на доброто, за силата на християнските ценности и за връзката между традициите и българския дух, съхранил се през вековете.
