Всеки ден милиони хора използват копирни машини, принтери и различна електрофотографска техника, без да се замислят какъв научен път стои зад тези технологии. В тази история има и българско име – академик Георги Наджаков, учен, роден в Дупница, чието откритие от 1937 г. за фотоелектретното състояние на веществата остава значим принос към развитието на електрофотографията.
Историята на Наджаков започва на 26 декември 1896 г. в Дупница. Той израства в семейство, в което животът не е лесен, а още като дете остава без баща. По-късно семейството се премества в София, където младият Георги продължава образованието си. Още тогава проявява силен интерес към природните науки и постепенно се насочва към физиката.
През 1920 г. завършва физика и математика в Софийския университет. След това започва преподавателска и научна работа и постепенно се утвърждава като един от най-перспективните български физици. През 1925 г. заминава за Париж, където специализира и работи в лабораторията на известния физик Пол Ланжевен. Научната му работа го среща и със средата около Института „Радиум“, свързан с Мария Кюри.
Тъкмо в този период се оформят интересите му към електрическите свойства на веществата и взаимодействието им със светлината.
През 1937 г. Георги Наджаков прави откритието, с което името му остава завинаги в историята на физиката. Той установява, че при едновременно действие на електрическо поле и светлина върху определени изолиращи материали може да се създаде трайно поляризирано състояние. След прекратяване на въздействието то се запазва, а при ново осветяване може да бъде разрушено.
Наджаков нарича това „фотоелектретно състояние“, а самите материали – фотоелектрети.
Научното съобщение за откритието му е представено във Френската академия на науките през юни 1937 г. Това е моментът, в който българската научна история получава откритие с международен отзвук. По-късно то е вписано като първото откритие на български учен в Държавния регистър на откритията.
Тук се появява и връзката с една от най-познатите технологии на XX век – ксерографията.
Важно е да се направи разлика: Георги Наджаков не е изобретателят на ксерокса. Ксерографският процес е разработен от американския изобретател Честър Карлсън, който през 1938 г. създава първото ксерографско изображение. По-късно технологията е развита и превърната в масов продукт от компанията Haloid, която впоследствие приема името Xerox.
Научната работа на Наджаков обаче е част от фундаменталната история на електрофотографията. Неговото откритие показва как светлината може да влияе върху електрическото състояние на определени материали и открива нови възможности пред учените, работещи в тази област.
Тъкмо това е силата на фундаменталната наука – едно откритие, направено в лаборатория, може години по-късно да се превърне в основа за технологии, използвани в ежедневието.
Приносът на Георги Наджаков не се изчерпва с едно откритие. Той е сред хората, които изграждат съвременната физика в България. През 1946 г. основава Физическия институт при Българската академия на науките и дълги години го ръководи. По-късно институтът се развива като водещ център за изследвания в областта на физиката на твърдото тяло.
Наджаков е и ректор на Софийския университет в периода 1947–1951 г. Признанието към него излиза далеч извън пределите на България. Той е свързан с редица международни научни институции и е сред учените, оставили трайна следа в развитието на българската научна школа.
Името му днес носи Институтът по физика на твърдото тяло към БАН, а в Антарктида има географски обект, наречен на него – ледник Наджаков.
Георги Наджаков умира през 1981 г. в София. Остава обаче не просто като име от учебниците по физика, а като един от българските учени, чието откритие има значение далеч отвъд времето, в което е направено.
Особено впечатляващ е фактът, че този човек започва своя път от Дупница и стига до научните лаборатории на Париж, а след това се връща в България и изгражда тук школа, институции и научна традиция.
Днес копирната машина може да изглежда като напълно обикновена част от офиса. Натискаме един бутон и след секунди получаваме копие на документа. Зад тази привидно проста процедура обаче стои десетилетия научна работа.
Сред имената в тази история е и Георги Наджаков – дупничанинът, който превърна светлината и електричеството в обект на фундаментално откритие и остави след себе си наследство, което продължава да бъде част от историята на модерната физика.
Дупница има много причини да пази паметта за него. Не само защото там започва неговият живот, а защото от един български град тръгва човек, който успява да остави следа в световната наука.
Автор: Методи Байрактарски / Yugozapad.com
За още интересни новини ни последвайте във Фейсбук – facebook.com/YugozapadNEWS
