Из „На живо – (НЕ) разказаните истории на ИЖ“:
Ковачевица – моя любов!
Знаеш, че нещо е лъжа или илюзия, но твърдиш, че е истина. И то не просто твърдиш, а вярваш в това и искаш да крещиш – пред целия свят. Точно такава е историята на малкото момиченце, което чака трепетно на чардака в Ковачевица.
Чака дядо си…но не да влезе от портата, а да прескочи къщата. И той го прави. Досущ като Батман, наметнал черен шлифер, се появява изневиделица пред детските очи, които вярват, че просто са пропуснали мига на летящия скок и са видели само финала – когато Дядо Батман се показва, стъпил здраво на тиклите в двора.
И не, той не е излязъл от подника, а е прелетят над двуетажната къща. Днес, 40 години по-късно, никой не може да оспори истинността на дядовия скок пред същото това момиченце, но вече пораснало. Защото любовта прави така, че и най-невероятните неща ти се струват реални.
В миналото децата прекарваха летата с най-добрите си приятели, но не телефоните, а други деца, които също като тях бяха „командировани“ от работещите си родители на село.
Така и това единствено в рода момиченце, прекарваше три месеца с другите четирима внуци в къщата от камък и дърво, от първия до последния ден на лятната ваканция.
Септември, след бързо „химическо почистване“ на тялото и пощене на главата, за да падне и последната въшка, то се връщаше в реалността, но само, за да чака трепетно следващата ваканция и лъвските скокове на Дядо Батман.
В живота на всеки човек има друг, който бележи цялото му същество. В случая с малкото момиченце това беше именно дядо и, който с години държеше ръката и, а последните минути от своя живот прекара в ръцете и, където избра да се прости със земния свят. Обичта между двамата беше толкова силна, че дори и на черно-белите снимки в семейния фотоалбум, синият и поглед не беше обърнат към фотообектива, а към него.
И когато думите на баба и: „Когато единият от нас с дядо ви умре, аз ще дойда да живея при вас“ се сбъднаха, тя отказваше да повярва, че няма към кого да обърне погледа си, вече на млада жена.
И продължи да го вижда – навсякъде.
Ковачевица е място като никое друго. Там е различно небето, дърветата, въздухът.
Различни са хората.
Различни стават и децата от мига, в който преминат през старата табела в началото на селото.
Там Жери намери първите приятели, все отбор юнаци, с които мъжките игри на фунийки и стражари и апаши се превърнаха в нейни.
Казват, че в живота ти има три любови – една, която остава в сърцето ти до края на живота, първата, чиста и искрена, която може да е платонична. Друга, която те разтърсва из основи.
Това е най-голямата, единствената! Която бележи живота ти като жена. И трета, при която да останеш до края, тихият пристан, в който да намериш спокойствие.
Именно първата любов тя намери в Ковачевица.
