Антоновден се отбелязва всяка година на 17 януари в чест на свети Антоний Велики, един от най-значимите раннохристиянски монаси и духовни водачи. Свети Антоний е роден през III век в Египет и е смятан за основател на християнското монашество. Според легендите той е посветил живота си на вярата, молитвата и лечението на болни. Затова денят се свързва с предпазване от болести и почитане на лечителите и майсторите.
На Антоновден хората в България почитат не само свети Антоний, но и неговия брат свети Атанасий, чийто празник се отбелязва на следващия ден – 18 януари. В народните вярвания двамата светци са смятани за покровители на болестите, като често се казва, че „Антон и Атанас коват чумата и шарката“.
На този ден се извършват различни ритуали, за да се предпази семейството от болести и нещастия. Една от основните практики е приготвянето на питки или хлябове, които се намазват с мед и се раздават на съседите и близките. Това се прави, за да се „умилостивят“ болестите и те да не застигат домакинството.
Особено важно е на Антоновден жените да не вършат тежка домакинска работа, като пране, плетене или шиене, за да не привлекат болести. Също така се избягва употребата на ножове, защото се вярва, че остри предмети могат да „разбудят“ злите сили.
Традиционната трапеза на Антоновден включва:
- Питки с мед, които се раздават за здраве.
- Бобени ястия, постни гозби или зеленчукови ястия.
- В някои региони се приготвя и варено жито, което символизира плодородие и здраве.
В българските вярвания Антоновден е празник на ковачите, железарите, ножарите и други майстори, които работят с желязо. Това произлиза от схващането, че светците Антон и Атанас са „майстори“ и ковачи, които „заковават“ болестите далеч от хората.
Освен това, денят е особено важен за лечителите, билкарите и народните врачки. Те извършват специални ритуали и благословии за здраве, като използват лечебни билки и отвари.
Днес Антоновден остава жив в българската традиция като символ на здраве и защита. Много хора, носещи името Антон, Антония, Дончо, Тони и техни производни, празнуват своя имен ден. Семействата и приятелите се събират на трапеза, а църквите провеждат специални служби в чест на светеца.
Празникът е не само почит към християнската традиция, но и напомняне за важността на здравето, солидарността и общността в българския народен дух.
