Понякога едно счупено стъкло казва повече за обществото ни, отколкото стотици речи. Рамката със снимката на 16-годишната Ивана Стойнева, поставена пред Съдебната палата в Благоевград в знак на почит към нейния живот и в търсене на справедливост, бе унищожена от неизвестни лица. Това не е просто вандалска проява. Това е посегателство върху паметта на едно дете, върху болката на едно семейство и върху човешкото състрадание.
След като научи за случилото се, бащата на Ивана – Стойне Стойнев – реагира с болка и решителност. Той постави нова рамка и отправи послание към извършителите, че няма да се примири с подобна проява на неуважение. Думите му отразяват чувствата не само на един баща, загубил най-скъпото си, но и на много хора, които следят случая и продължават да настояват за истината около трагедията.
На 24 май тази година животът на Ивана приключи по трагичен начин след падане от петия етаж на жилищен блок в благоевградския квартал „Струмско“. Оттогава нейното име се превърна в символ на общественото търсене на отговори, а поставената снимка пред Съдебната палата бе знак, че паметта за нея не е забравена.
Затова унищожаването на рамката не може да бъде възприемано като обикновен акт на хулиганство. То поставя въпроси за границите на човешката съвест и за способността ни да уважаваме чуждата болка. Дори когато хората имат различни мнения или възгледи по даден случай, паметта на загинало дете би трябвало да остане извън всякакви прояви на агресия и цинизъм.
В крайна сметка извършителят или извършителите успяха да счупят рамката, но не и посланието зад нея. Защото паметта не се измерва в дърво и стъкло. Тя живее в хората, които отказват да забравят, и в обществото, което продължава да настоява за уважение, съпричастност и справедливост.
Случилото се пред Съдебната палата е тревожен сигнал, че наред с търсенето на истината по конкретния случай, обществото ни има нужда и от повече човечност. А когато една снимка се превръща в мишена, най-важният въпрос остава не кой е счупил рамката, а защо някой би посегнал на паметта на едно дете.
Редно е съдът в Благоевград да се самосезира по случая, тъй като това грозно деяние се случва буквално в градинката пред Съдебната палата. Напълно нормално е да бъдат проверени камерите, разположени върху сградата, за да се установи кой е посегнал на рамката със снимката на Ивана. Подобен акт не бива да остава без последствия, защото тук не става въпрос просто за счупено стъкло, а за посегателство върху паметта на едно дете и болката на едно семейство.
