Сериозен социален проблем се очертава в България, след като официални данни показват тревожен брой аборти сред непълнолетни момичета, включително и деца под 15-годишна възраст. Според обобщената информация от Националния център за обществено здраве и анализи, през 2025 година в страната са регистрирани над 17 000 прекъснати бременности – цифра, която сама по себе си е показателна за мащаба на явлението.
Най-притеснителната част от статистиката е свързана с най-младите. Общо 92 случая са отчетени при момичета под 15 години, като при част от тях става дума за аборт по желание, а в останалите – за здравословни причини или спонтанна загуба на бременността. Това означава, че дори деца в основна училищна възраст попадат в подобни ситуации – факт, който поставя редица въпроси пред обществото.
Данните показват, че проблемът не се ограничава само до най-малките. В групата между 15 и 19 години близо 1600 тийнейджърки са прекъснали бременността си за една година. При значителна част от тях решението е било по собствено желание, което говори за непланирани бременности и липса на адекватна превенция.
Статистиката разкрива и още една важна картина – абортите не са проблем само на младите. Най-голям дял заемат жените над 30 години, следвани от тези между 20 и 29 години. Това показва, че темата има много по-широко измерение и е свързана както с личния избор, така и със социално-икономически фактори.
В териториален план най-много случаи традиционно се регистрират в големите градове. Столицата води с над 3000 аборта годишно, следвана от Пловдив, Стара Загора, Бургас и Плевен. Това до голяма степен се обяснява с по-голямото население и по-лесния достъп до здравни услуги, но не означава, че проблемът липсва в по-малките населени места – там той често остава по-слабо видим.
Експерти от години предупреждават, че основните причини за подобна статистика са комплексни – липса на достатъчно сексуално образование, слаба информираност сред младите хора, социална среда, бедност и в някои случаи липса на родителски контрол. В отделни ситуации се намесват и по-тежки фактори като насилие или принуда, които допълнително усложняват картината.
Официалните данни от здравните институции се събират регулярно и обхващат всички регистрирани случаи в страната, което ги прави най-надеждния източник за подобен тип информация. Те ясно показват, че темата за ранните бременности и абортите при непълнолетни не е единичен случай, а устойчива тенденция.
Всичко това поставя на дневен ред необходимостта от по-сериозни мерки – както в образованието, така и в здравната система. Ранната превенция, достъпът до информация и откритият разговор по темата изглеждат като ключови фактори, без които подобни статистики трудно могат да бъдат променени. В противен случай рискът остава същият – все повече деца да попадат в ситуации, за които не са нито физически, нито психически подготвени.
