Българската литература загуби една от своите най-разпознаваеми и искрени поетеси. На 81-годишна възраст ни напусна Надежда Захариева – автор, чиито стихове десетилетия наред говореха за любовта, самотата, надеждата и човешкото достойнство. Новината за кончината ѝ беше съобщена от нейното семейство, което с трогателни думи се сбогува с жената, оставила дълбока следа както в литературата, така и в сърцата на своите читатели.
Надежда Захариева принадлежеше към онези творци, които никога не търсеха шумната слава. Тя предпочиташе силата на думите пред силата на публичността. Поезията ѝ беше тиха, но категорична – изпълнена с емоция, мъдрост и неподправена човечност. Нейните стихове не остаряха, защото говореха за вечните теми, които съпътстват всеки човешки живот.
За мнозина името ѝ завинаги ще остане свързано и с големия български поет Дамян Дамянов. Но Надежда Захариева никога не остана само в неговата сянка. Тя изгради собствен творчески свят, собствен почерк и собствено място в съвременната българска литература. През годините издаде десетки книги, а текстовете ѝ намериха път и към българската музика, превръщайки се в любими песни за поколения слушатели.
Животът не я щадеше. Личните загуби и изпитания оставиха отпечатък върху нейното творчество, но никога не го превърнаха в отчаяние. Напротив – именно от болката тя умееше да създава светлина. В стиховете ѝ винаги имаше надежда, дори когато говореше за раздяла, самота или неизбежността на времето.
През последните години Захариева продължаваше да се среща със своите читатели и не спираше да вярва, че поезията има мисия – да съхранява човешкото у човека. В епоха на шум и бързи думи тя остана вярна на истинската литература – тази, която не крещи, а остава.
Днес България се прощава с една поетеса, но не и с нейния глас. Защото истинските поети не си отиват окончателно. Те продължават да живеят в стиховете, които ни помагат да разбираме себе си, в думите, които ни утешават, когато светът изглежда прекалено тежък, и в спомена, че някога някой е успял да превърне човешката душа в поезия.
Поклон пред светлата памет на Надежда Захариева.
