България се раздели с една от най-големите и най-противоречиви фигури в своя спорт. На 63-годишна възраст почина Борислав Михайлов – човекът, който беше символ на най-силните ни футболни години, но и лице на едни от най-тежките периоди за играта у нас. Новината идва след продължителна битка за живот, започнала след тежък инсулт в края на 2025 година.
Роден на 12 февруари 1963 г. в София, той е част от футболна фамилия – син на Бисер Михайлов и баща на Николай Михайлов. Пътят му изглежда предначертан, но това, което постига, надхвърля очакванията. Вратар с характер, лидер с присъствие и капитан, който умееше да обединява.
Кариерата му започва и се утвърждава в ПФК Левски София, където печели титли и се превръща в емблема. След това преминава през европейски отбори като „Беленензеш“, „Мюлуз“ и „Рединг“, но истинската му легенда се пише с националния отбор. С над 100 мача и рекордните 60 като капитан, Михайлов е стражът на България по време на най-великото ни футболно постижение – четвъртото място на Световно първенство по футбол 1994.
Това поколение превърна една малка страна във фактор на световната сцена, а Михайлов беше човекът зад последната линия – спокоен, уверен и решителен. През 1986 година е избран за Футболист №1 на България, а през годините печели уважение не само у нас, но и в чужбина.
След края на активната си кариера обаче започва другата глава – далеч по-сложна и много по-оспорвана. През 2005 година Михайлов застава начело на Български футболен съюз и остава една от най-влиятелните фигури в родния футбол почти две десетилетия.
Именно този период раздели обществото. Докато за едни той беше човекът с международно влияние и стабилни позиции в УЕФА, за други се превърна в символ на застоя, липсата на развитие и непрекъснатите скандали. Националният отбор започна да губи позиции, доверието на феновете се срина, а протестите срещу управлението му станаха част от футболната реалност.
Кулминацията дойде през 2019 година, когато след тежки събития около мач на националния отбор и международен натиск, оставката му беше публично поискана. Той я подаде, но по-късно се върна начело, което още повече задълбочи разделението. Окончателното му оттегляне през 2023 година дойде след нова вълна от недоволство.
Животът на Михайлов извън терена също беше под прожекторите. Бракът му с Мария Петрова и спортната кариера на сина му го държаха постоянно в публичното пространство. Той беше част от една от най-разпознаваемите спортни фамилии в България.
Историята на Борислав Михайлов е история на крайности – на възходи и падения, на национална гордост и обществено недоволство. Малцина могат да се похвалят с толкова ярко присъствие – както в славата, така и в критиките.
Смъртта му поставя край на един дълъг и бурен път, но оставя след себе си въпрос, който ще се задава още дълго – как трябва да бъде запомнен: като героя от САЩ’94 или като човека, който олицетворяваше кризата в българския футбол?
Истината вероятно е някъде по средата. Но едно е сигурно – Борислав Михайлов беше фигура, която никога не оставаше незабелязана.
