Югозапад
Стотици благоевградчани, близки, приятели, колеги и почитатели изпратиха днес в последния му земен път обичания народен певец Георги Гоцев. Църквата „Св. Димитър“ в квартал „Струмско“ се изпълни с хора, дошли да се поклонят пред паметта на един човек, посветил десетилетия от живота си на песента и на фолклорната традиция на Пиринския край.
Георги Гоцев почина на 79-годишна възраст след продължително боледуване. Новината за кончината му беше посрещната с огромна тъга от хората, които го познаваха и обичаха, а днешното поклонение показа колко дълбока следа е оставил той в културния и музикалния живот на Благоевград и Югозапада.
След службата ковчегът с тленните останки на Георги Гоцев беше изнесен от храма, а близки и приятели се събраха около семейството му в последните мигове преди той да бъде отведен към Новите гробища в Благоевград. Така градът се прости с човек, чийто глас години наред е звучал от сцени, празници, събори и семейни тържества.
Георги Гоцев беше от онези изпълнители, за които народната музика не е просто професия. Тя беше негов начин да разказва за хората, за корените, за любовта към родния край и за онова усещане за принадлежност, което носи истинската народна песен.
В продължение на повече от четири десетилетия той е свързан с музикалната сцена. Още през 2014 година, когато дава интервю заедно със сина си Иван, Георги Гоцев говори за своите 45 години на музикалната сцена и споделя, че има много песни, които никога не са видели бял свят. Тогава той казва и нещо, което днес звучи като негово музикално завещание: „Песните са моите деца“.
Неговото име остава особено силно свързано с пиринската и македонската народна песен. Самият Гоцев определя именно македонската песен като особено близка до него, а през годините изгражда свой разпознаваем стил, с който печели публика не само в Благоевград и региона, но и далеч извън тях.
Сред песните и записите, с които името му остава завинаги свързано, са „Давай ме, мила мамо“, „В село Бреница“, „Зайди, зайди ясно слънце“, „Македония“, „Шикер бего“, „Прошки“, както и редица дуети със сина му Иван Гоцев. През 2012 година излиза албумът „Моя песен македонска“, в който са включени десетки изпълнения на Георги Гоцев и дуети на Георги и Иван Гоцеви.
„Прошки“ се превръща в една от неговите запазени марки и остава сред песните, с които поколения почитатели го свързват. Гоцев е сред изпълнителите, свързани и с фестивала „Пирин Фолк“ в Сандански, където неговото присъствие оставя следа още в ранните години на фестивала.
Музикалният му път е неразривно свързан и с неговия син Иван Гоцев. Двамата години наред пеят заедно и създават песни, които превръщат фамилията Гоцеви в разпознаваемо име в народната музика. В интервю от 2014 година те разказват за любовта си към песента, за концертите и участията си и за връзката си с публиката. Георги Гоцев тогава казва, че откликват на поканите на хората независимо от финансовите възможности, защото не всичко в живота е пари.
През 2015 година главният ни редактор Методи Байрактарски подарява на Георги и Иван Гоцеви видеоклип към тяхната песен „Родова Памет“. Видеото е заснето в „Шапковать Кръчмъ“ в село Делчево. Клипът остава като част от историята на творческия път на баща и син и като още един спомен от годините, в които музиката, родовата памет и любовта към фолклора вървят заедно.
Особено място в неговото творчество заема връзката с Троян. Гоцев създава „Песен за Троян“ и през годините изгражда силна връзка с града и неговите жители. Песента е издадена като част от албума „Моя песен македонска“, а години по-късно община Троян го определя като македонски певец, творец и приятел на града, оставил част от душата си там чрез своите песни.
Но може би най-важното наследство на Георги Гоцев е това, което остава между поколенията.
Той не е бил сам на сцената. Песента преминава през неговото семейство и към следващото поколение. Синът му Иван наследява музикалния талант, а по-късно и внукът му Георги започва да се занимава с музика. Тримата – Георги Гоцев, Иван Гоцев и внукът Георги – създават и общата песен „Завещание“, като текстът и музиката са на Георги Гоцев. Тя е изпълнена за първи път на сцената на „Пирин Фолк“ през 2018 година.
Това превръща музикалния му път не просто в лична история, а в родова памет – песен, която преминава от баща към син и от дядо към внук.
Именно такава беше и една от важните теми в творчеството на фамилия Гоцеви – паметта за корените и връзката между поколенията. „Родова Памет“ също носи точно това послание, а създаденият през 2015 година видеоклип към песента е още един знак за връзката между музиката и семейната история на Георги и Иван Гоцеви.
Днес вече няма да го има на сцената.
Няма да има ново участие, на което Георги Гоцев да хване микрофона и да запее познатата македонска песен. Няма да има нов дует, ново празненство или поредна среща с публиката. Но има нещо много по-силно от това – песните му.
Те остават.
Остават записите, албумите, видеоклиповете, спомените на хората, които са го слушали, и най-вече гласът му, запечатан в музиката. Остават и хората, на които той е предал любовта си към народната песен.
Днешното изпращане в Благоевград показа, че когато един човек е дал част от себе си на хората чрез изкуството, неговата смърт не означава край на неговия път.
Защото човекът си отива, но песента остава.
А когато тази песен е изпята с любов към родния край, към корените и към хората, тя се превръща в памет.
Благоевград днес изпрати Георги Гоцев.
Народният певец, който години наред пазеше и носеше македонската народна песен със своя глас.
Поклон пред паметта му!
